Мъртви за света
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви за света». Краткое содержание книги:
Ерик е бил омагьосан от вещици и страда от пълна амнезия. Събратята му трябва да го скрият, преди вещиците да го намерят, и най-доброто място за това се оказва домът на Суки. Тя се съгласява да се грижи за него, защото се нуждае от голямата сума пари, която ще получи. Поради амнезията поведението на Ерик е коренно различно от преди — от властния, арогантен лидер и непоправим женкар не е останала и следа. Проявите на ранимост и нежност на новия Ерик го правят още по-неустоим за Суки и тя се влюбва в него.
Щастието им не продължава дълго, защото става ясно, че ще се наложи вампирите да влязат в битка с вещиците, а Суки ще бъде техен съюзник. Ще запази ли чувствата си Ерик, ако паметта му се завърне, и не е ли изправена Суки пред поредната раздяла, която ще разбие сърцето й?
Кимнах.
— Беше — добавих, за да бъда напълно откровена.
— Той мой приятел ли е?
Замислих се.
— Ами, не точно. Той живее в района на който ти си главатар. Окръг 5.
Отново започнах да се реша и осъзнах, че косата ми е напълно суха. Беше се наелектризирала и залепваше по четката. Ефектът изглеждаше много забавно в огледалото над камината и аз се усмихнах. Виждах и отражението на Ерик. Нямам представа защо се разпространяват слухове, че вампирите не могат да бъдат видени в огледало. А от Ерик определено имаше какво да се види. Висок, с разтворен халат… Затворих очи.
— Имаш ли нужда от нещо? — тревожно попита Ерик.
Да. Имам. От повечко самообладание.
— Нищо ми няма — отвърнах аз, стараейки се да не скърцам със зъби. — Приятелите ти ще дойдат скоро. Джинсите ти са в сушилнята, а Джейсън би трябвало да донесе дрехи всеки момент.
— Приятелите ми?
— Добре де, вампирите, които работят за теб. Предполагам, че Пам се брои за приятел. За Чоу не знам.
— Суки, къде работя аз? Коя е Пам?
Разговорът ни ставаше все по-труден. Опитах се да обясня на Ерик какъв пост заема, че е собственик на „Вамптазия“ и че има и други бизнес интереси, но, честно казано, самата аз не разполагах с нужната информация за цялостен брифинг.
— Ти също не си съвсем наясно с какво се занимавам — отбеляза Ерик.
— Ами… ходя във „Вамптазия“ само когато Бил ме заведе, а той ме води там само когато ти искаш да ме принудиш да свърша нещо — ударих се с четката по челото. Ама че глупачка!
— Как бих могъл да те принудя да свършиш нещо? Мога ли да ползвам четката ти? — попита той. Изглеждаше доста мрачен и умислен.
— Разбира се — отвърнах аз и му подадох четката, все едно че не съм чула първия му въпрос.
Той започна да реше косата си, а мускулите на гърдите му затанцуваха като обезумели. Божичко! Май трябва да се върна обратно в банята и да си взема един студен душ! Запътих се с бърза крачка към спалнята, взех ластик и прибрах косата си във възможно най-стегнатата конска опашка. С помощта на друга четка пригладих стърчащите косъмчета и старателно се огледах от различни ъгли, за да се уверя, че опашката ми е точно в центъра на темето.
— Напрегната си — обади се Ерик от вратата и аз изписках от изненада.
— Извинявай, съжалявам! — взе да повтаря той.
Изгледах го продължително, но той изглеждаше искрено разкаян. Старият Ерик би се изсмял. Дявол да го вземе, старият Ерик започваше да ми липсва. С него винаги си наясно къде се намираш.
На входната врата се почука.
— Ти стой тук — казах.
Той ме погледна уплашено и бързо се настани на стола в ъгъла като наказано момченце. Останах доволна от себе си, че се бях сетила да прибера разхвърляните си по пода дрехи, защото така стаята ми не изглеждаше толкова… интимна. Прекосих всекидневната и застанах до входната врата. Искрено се надявах да съм приключила с изненадите.
— Кой е? — попитах и долепих ухо до вратата.
— Тук сме — отвърна Пам.
Понечих да завъртя топката, но спрях; после се сетих, че те така или иначе не могат да влязат без покана, и отворих вратата.
Пам има права светла коса и бяла — като листенце магнолия — кожа. Иначе изглежда като съвсем нормална млада домакиня от предградията, която работи на половин ден в детска градина.
И макар че едва ли някога би ви хрумнало да поверите детето си на Пам, аз лично никога не съм ставала свидетел на каквито и да било жестокости от нейна страна. Но тя е твърдо убедена в превъзходството на вампирите над хората, а освен това е и много пряма, и не цепи басма на никого. Сигурна съм, че ако на Пам й се наложи да извърши нещо ужасно в името на собственото си благополучие, ще го направи, без да й мигне окото. Изглежда идеална за поста заместник-главатар и не страда от болни амбиции. Ако случайно има желание да стане главатар на собствен окръг, значи умело го прикрива.
При Чоу нещата са коренно различни. Не изпитвам желание да задълбочавам познанството си с него. Нямам му доверие и винаги се чувствам като на тръни в негово присъствие. Чоу е азиатец — дребен на ръст, но много властен вампир с въздълга черна коса. Висок е не повече от метър и седемдесет, но всеки сантиметър от видимата част на кожата му (без лицето) е покрит със сложни рисунки — истинско изкуство върху палитра от плът. Пам твърди, че това са Якудза татуировки. Няколко нощи от седмицата Чоу работи като барман във „Вамптазия“, а през останалото време просто се мотае из бара, за да привлича клиенти. Именно такова е предназначението на вампирските барове — те дават на обикновените хора усещането за скрита опасност, за разходка по тънък лед, когато се намират в едно и също помещение с живи мъртъвци. Доходен бизнес според мнението на Бил.