Шестият
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестият». Краткое содержание книги:
— В такъв случай едва ли е нещастно стечение на обстоятелствата.
— По всяка вероятност е познавал нападателя си — добави Шон.
— Защо мислите така? — бързо попита Мърдок.
— Стъклото на вратата откъм шофьора.
— Какво за него?
— Ще разрешите ли? — попита Шон и махна по посока на колата.
Всички се струпаха около буика.
Шон посочи прозореца, а после се извърна към трупа.
— Входна рана, предизвикала обилен кръвоизлив. Изходна липсва, което означава, че всичката кръв е изтекла от лицето му. Би трябвало да бликне като фонтан. Върху волана, върху самия Бърджин, по арматурното табло, седалката и челното стъкло. Дори аз се изцапах малко, когато отворих страничната врата и тялото увисна на колана. — Пръстът му се насочи към стъклото. — Но тук няма дори капчица.
— Защото стъклото е било свалено преди изстрела — добави Мишел.
Мърдок кимна.
— А после е било вдигнато от убиеца. Очевидно Бърджин не е бил в състояние да го направи. Въпросът е защо.
— Не се знае. Било е тъмно. Може би не е забелязал, че стъклото е чисто. В противен случай би го изцапал с кръв, за да ни заблуди. Което не би му помогнало кой знае колко, защото съвременната криминалистика разполага с достатъчно средства за изследване на пръските кръв. Може би включването на аварийните светлини също е негова работа. За да изглежда така, че колата на Бърджин се е повредила и просто е спряла. Но кой би отбил на банкета в този час на нощта, като на всичкото отгоре сваля и страничното си стъкло? Според мен това е доста показателно.
— Имате право — кимна Мърдок. — Добро наблюдение.
Погледът на Шон се спря на групичката ченгета.
— Може би има и друго обяснение — подхвърли той. — Може би го е спрял човек в униформа.
В очите на щатските полицаи се появи неприязън.
— Мога да ви уверя, че той не е бил от моите хора — с достойнство отвърна Мейхю.
— А аз съм единственият дежурен в района през тази нощ — добави местният полицай.
— Не обвинявам никого — рече с въздишка Шон.
— Той е прав — обади се Мърдок. — Наистина е възможно да е бил спрян от човек в униформа.
— Фалшива, разбира се — добави Мишел.
— Трудна работа, особено в този район — поклати глава Мейхю. — Униформа, полицейска кола. Лесно ще го забележат. Рискът е твърде голям.
— Но все пак трябва да проверим — рече Мърдок.
— От колко време е мъртъв? — попита Шон.
Мърдок се извърна да погледне един от щатските криминалисти.
— Може би от четири часа — отвърна човекът. — След аутопсията ще бъдем по-точни.
Шон погледна часовника си.
— Това означава, че сме изпуснали убиеца с около половин час. Ние обаче не срещнахме никакви коли, следователно убиецът или се е движил в нашата посока, или е напуснал пътя още на първата отбивка.
— Освен ако не се е придвижвал пеша — подхвърли Мърдок и очите му бавно опипаха мрака. — Но ако е използвал фалшива униформа, би трябвало да разполага и със съответния автомобил. Съмнявам се, че Бърджин би спрял на униформен, който просто си върви по пътя.
Мейхю прочисти гърлото си и обяви:
— Моите хора извършиха оглед на периметъра във всички посоки, но не откриха нищо. Ще бъдем в състояние да научим повече едва след разсъмване.
— Къде е най-близката отбивка? — попита Шон.
— На около осемстотин метра от тук — отвърна лейтенантът и посочи на изток.
— Стрелецът би могъл да се придвижи пеша до колата си, която е била паркирана там — отбеляза Мърдок.
— Едва ли — поклати глава Мишел. — Би било твърде рисковано. Кола на банкета веднага ще предизвика подозрения. Всеки патрулиращ полицай би спрял да я огледа.
— В такъв случай трябва да помислим за съучастник — рече Мърдок. — Чака в колата, докато извършителят върви направо през полето, за да не бъде забелязан от никого. После просто се качва при другия и двамата изчезват с пълна газ.
Шон погледна представителя на окръг Вашингтон, който се беше появил пръв на местопрестъплението.
— Видяхте ли някакъв автомобил по време на дежурството си или докато пътувахте насам?
— Не, защото дойдох от вашата посока — поклати глава ченгето.
— Разположили сме патрулни коли по всички околни пътища — обади се Мейхю. — Но изтече доста време и извършителят вероятно вече е далече. Или пък се е скрил някъде.