Шестият

Представителите на щатските правоохранителни органи не ги изпускаха от очи.

— Май сме заподозрени — отбеляза Мишел.

— Всеки е заподозрян до доказване на противното.

Така изтече доста време. После лейтенантът отново се приближи към тях.

— Полковникът пътува насам — съобщи той.

— А кой е полковникът? — любезно попита Мишел.

— Началникът на щатската полиция в Мейн, госпожо.

— Ясно — кимна тя. — Но ние вече дадохме показанията си.

— Разбрах, че сте познавали покойника…

— Само аз — отвърна Шон.

— И сте го последвали тук?

— Не сме го последвали. Вече обясних това на вашите полицаи. Имахме среща с него.

— Ще ви бъда благодарен, ако обясните и на мен.

Охо, май наистина сме заподозрени, рече си Шон, след което започна да описва пътуването.

— Значи твърдите, че не сте подозирали за инцидента, а просто сте били първите, които са попаднали на него?

— Точно така — кимна Шон.

Човекът бутна широкополата шапка на тила си.

— Лично аз не обичам съвпаденията.

— Аз също — увери го Шон. — Но понякога се случват. Освен това наоколо няма кой знае колко къщи и хора. Той е пътувал към мястото на срещата ни, използвайки същия път. Късно е. Ако някой е трябвало да попадне на него, това несъмнено сме били ние.

— Което означава, че съвпадението не е кой знае какво — добави Мишел.

Лейтенантът не ги чу, заковал поглед в издутината под мишницата й. После посегна към пистолета си и подсвирна. Петима от хората му незабавно се изправиха до него.

— Въоръжена ли сте, госпожо? — попита лейтенантът. Полицаите край него замръзнаха. Лицата на двамата, които първи се отзоваха на повикването, видимо помръкнаха. Те отлично знаеха какво ги чака за един толкова важен пропуск.

— Да — спокойно отвърна Мишел.

— Защо моите хора не знаят за това?

Лицата на двамата полицаи видимо побеляха под унищожителния му поглед.

— Защото не са ме попитали.

Лейтенантът измъкна пистолета си. Миг по-късно в гърдите на Шон и Мишел бяха насочени шест цеви, готови да бълват смъртоносните си муниции.

— Чакайте — извика Шон. — Тя притежава разрешително. Освен това с оръжието й не е стреляно.

— Ръцете на тила, с преплетени пръсти! — изкрещя лейтенантът. — Веднага!

Те се подчиниха.

Отнеха пистолета на Мишел и го прегледаха. Междувременно и двамата бяха обискирани за други оръжия.

— Зареден догоре, сър — докладва един от полицаите. — Не е стреляно с него, поне напоследък.

— Ние обаче не знаем откога е мъртъв този човек в колата — възрази лейтенантът. — А и един изстрелян патрон лесно се заменя с нов.

— Не съм го застреляла — отсече Мишел.

— Ако убийството е наше дело, дали щяхме да повикаме полиция и да висим тук, докато се появи? — добави Шон.

— Това ще го решат други — отвърна лейтенантът и подаде оръжието на полицая до себе си. — Да се прибере като веществено доказателство.