Прозрение
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините (Assassin's Creed) #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978–954–389–211–2
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Прозрение». Краткое содержание книги:
Свят на мистицизъм, машинации и убийства. В него могъщите и влиятелните са готови на всичко, за да защитят своето господство. В него бунтът се заражда в най-тъмните улички и мрачни алеи. В него този, който има властта да убива, има и силата да променя света.
Какво ти остава да постигнеш, когато си спечелил всичките си битки и си победил враговете си?
За да получи отговорите на най-важните въпроси, Ецио тръгва по стъпките на Алтаир — Върховния учител асасин. Следвайки неговия път, той попада в Константинопол, сърцето на Османската империя, където нарастващата армия на тамплиерите заплашва да дестабилизира региона. За Ецио е настъпил моментът за решаваща битка…
— Стражата! — каза мъжът. — Долу!
Ецио инстинктивно последва примера му и те се притаиха в най-близката лодка и се притиснаха към дъното й. Мислите кръжаха трескаво в ума на Ецио. На светлината от фенера беше видял лицето на мъжа и го бе разпознал. Струваше му се невероятно.
Но нямаше време да се тревожи за това сега. Чуваха стъпките на стражарите, забързани към кея.
— Видяха ни, Аллах да ги ослепи дано! — каза мъжът. — Да се погрижим за тях. Готов ли си?
Удивен, Ецио кимна безмълвно в мрака.
— Ще те довърша, щом приключим с тях — добави мъжът.
— На твое място не бих се обзаложил.
Нямаше време за повече приказки, защото петимата стражи се втурнаха към тях. За щастие се поколебаха, преди да скочат в тъмната паст на лодката, където стояха Ецио и невероятният му съратник, и се задоволиха да останат на кея, да размахват оръжия и да крещят заплахи.
Едрият мъж ги огледа.
— Лесна плячка — констатира. — Но по-добре да ги довършим сега, преди да привлекат излишно внимание.
В отговор Ецио приклекна, оттласна се и скочи към кея. Улучи ръба и се прехвърли отгоре с едно — както обикновено напоследък — не толкова гъвкаво движение. Докато си поеме дъх, трима от стражарите връхлетяха върху него и го събориха на земята с тежките си палки. Четвъртият приближи, размахал къса, но зловеща сабя. Вдигна я да нанесе смъртоносния удар, но в този миг едрият мъж го стисна за врата, вдигна го във въздуха и го хвърли назад и нагоре. Стражарят се приземи с болезнено тупване и остана проснат, стенещ, с няколко счупени кости.
Когато тримата му други нападатели отклониха погледи от него, Ецио скочи на крака, извади скритото си острие и с две бързи неумолими движения им преряза гърлата. Междувременно едрият мъж се бореше с фенерджията — също гигант — който бе захвърлил пръта с фенера и беше извадил огромна дамаскиня. Размахваше я заплашително над главата на противника си, вкопчен в него като борец на тепих. Ецио забеляза, че всеки момент дебелото острие ще се забие в широкия гръб на мъжа с оковите. Наруга се мислено, че не си е закопчал пистолета, но беше твърде късно за съжаления. Грабна паднала палка, отблъсна последния страж настрани с лакът и я стовари върху главата на фенерджията.
Улучи точно — слава богу! — целта. Палката удари фенерджията между очите и той залитна и падна на колене. Тогава Ецио почувства силна болка в хълбока си. Оцелелият страж бе извадил кама и го беше намушкал. Той се свлече на земята и преди светът да потъне в чернота, видя как мъжът с оковите се втурва към него.
7
Когато се съвзе, лежеше по гръб някъде и светът се люлееше под него. Не силно, а ритмично. Почти успокоително. Ецио остана неподвижен за миг, със затворени очи. Усещаше ветреца по лицето си и аромата на морския въздух и не му се искаше да се завръща към реалността, която го очакваше.
Морски въздух?
Отвори очи. Слънцето грееше и над него се простираше безупречно синьо небе. После тъмен силует застана между слънцето и него. Глава и рамене. Загрижено лице се взря в него.
— Събуди се. Добре — каза едрият мъж.
Ецио понечи да седне и болката от раната го преряза. Простена и протегна ръка към хълбока си. Напипа превръзка.
— Раната не е дълбока. Нищо особено.
Ецио се надигна. Следващата му мисъл беше къде е екипировката му. Озърна се бързо. Ето я — спретнато прибрана в кожената чанта и на пръв поглед недосегната.
— Къде сме? — попита той.
— Къде мислиш? В морето.
Ецио се изправи мъчително и се огледа. Бяха в една от риболовните лодки и пореха стабилно водата, а вятърът издуваше платното над главата му. Обърна се и видя Ларнака — точица на кипърския бряг, петънце на далечния хоризонт зад тях.
— Какво стана?
— Спаси ми живота. Аз спасих твоя.
— Защо?
— Така повелява Законът. Но жалко. Трябваше да си получиш заслуженото.
Мъжът стоеше с гръб към него и въртеше руля, но сега го погледна. За пръв път Ецио видя добре лицето му и го разпозна веднага.
— Ти ми съсипа корабите, проклет да си. Дни наред дебнах „Анаан“. С плячката щях да се завърна като богаташ в Египет. Но благодарение на теб станах роб на галера. Аз! — възкликна възмутено едрият мъж.
— Египет? Значи не си бербер?
— По дяволите берберите. Аз съм мамелюк6, макар в тези дрипи да не приличам на такъв. Щом стигнем твърда земя, ще се възнаградя с жена, прилична порция кюфтета и хубави дрехи.
6
Мамелюците са военна каста, властвала в Египет в XV-XVI век, военнополитически елит, формиран от роби немюсюлмани. — Б.ред.