Прозрение
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините (Assassin's Creed) #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978–954–389–211–2
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Прозрение». Краткое содержание книги:
Свят на мистицизъм, машинации и убийства. В него могъщите и влиятелните са готови на всичко, за да защитят своето господство. В него бунтът се заражда в най-тъмните улички и мрачни алеи. В него този, който има властта да убива, има и силата да променя света.
Какво ти остава да постигнеш, когато си спечелил всичките си битки и си победил враговете си?
За да получи отговорите на най-важните въпроси, Ецио тръгва по стъпките на Алтаир — Върховния учител асасин. Следвайки неговия път, той попада в Константинопол, сърцето на Османската империя, където нарастващата армия на тамплиерите заплашва да дестабилизира региона. За Ецио е настъпил моментът за решаваща битка…
Държа се, разбира се, безупречно любезно — подвигът на Ецио беше стоплил османско-венецианските отношения в района — но очевидно не желаеше да направи каквото и да било. На изток — отвъд градовете, вкопчили се в крайбрежието на Средиземно море като пръсти на човек, надвиснал над бездна — дебнеха опасности. Османското присъствие в Сирия беше могъщо, а амбициите на османците за експанзия на север предизвикваха страх. Мисии, неблагословени от официалната дипломация, заплашваха да предизвикат международно стълкновение с най-гибелни последствия. Така поне се оправда Гарофоли.
Нямаше начин Ецио да намери съмишленици сред сънародниците си тук.
Той слушаше ли, слушаше, седнал учтиво с ръце върху коленете, докато губернаторът мърмореше монотонно със сухия си глас. И реши да вземе нещата в свои ръце.
Още същата вечер излезе на разузнавателна обиколка в пристанището. Имаше десетки кораби, закотвени в доковете — доу от Арабия и Северна Африка редом с венециански рокафори5, галери и каравели. Холандска шхуна му вдъхна надежда; по палубата й работеха хора и товареха денкове с коприна под зорките погледи на въоръжени стражи. Ала щом разпозна стоката, Ецио разбра, че корабът ще плава към родните му земи, а той трябваше да отпътува на изток.
Продължи напред, придържайки се в сенките — тъмен силует, все още гъвкав и неуловим като котка. Ала издирването не даде резултат.
Няколко дни и нощи отминаха в търсене. Той винаги вземаше снаряжението си, в случай че извади късмет и му се удаде възможност да замине веднага. Но неизменно претърпяваше неуспех. Известността му създаваше известни неудобства и се налагаше да взема мерки да не го разпознаят. Дори когато съумяваше, откриваше, че нито един корабен капитан не потегля в желаната от него посока или — незнайно защо — не иска да го вземе на кораба, независимо колко щедър подкуп предлага. Размисли дали да не се върне при Бекир, но в крайна сметка се отказа. Бекир вече знаеше прекалено много за намеренията му.
Петата нощ го завари отново на пристанището. Сега имаше по-малко кораби и освен нощните стражи, които се мяркаха рядко, понесли фенери на дълги пръти и вдигнали саби и палки, наоколо нямаше жива душа. Ецио тръгна към най-отдалечените кейове, където бяха завързани по-малки плавателни съдове. Разстоянието до континента не беше толкова голямо. Ако можеше да… се сдобие с лодка, вероятно щеше да успее да прекоси седемдесет и петте левги сам.
Тръгна предпазливо по дървен кей с черни дъски, лъснали от водата, покрай който се клатушкаха пет малки едномачтови лодки — риболовни, съдейки по миризмата, но здрави. Две от тях изглеждаха готови да отплават.
После косъмчетата на тила му настръхнаха.
Твърде късно. Преди да успее да се обърне, тежестта на мъжа, хвърлил се върху него, го събори по лице на земята. Едър мъж — разбра поне това. Огромен. Прикова го с тяло, все едно го затискаше необятен мускулест юрган. Ецио освободи дясната си ръка, за да извади скритото острие, но железни пръсти стиснаха мигом китката му. С ъгълчето на окото си забеляза върху ръката на мъжа железен обръч, от който висяха краищата на счупена верига.
Напрегнал всички сили, Ецио се извъртя ненадейно наляво и заби лакът в юргана, надявайки се да улучи някоя от чувствителните му части. Съдбата му се усмихна. Мъжът изръмжа от болка и охлаби хватката си за секунда. Достатъчно. Ецио го блъсна с рамо и успя да се изтърколи настрани. Коленичи светкавично и стисна гърлото на мъжа с лявата си ръка, вдигнал дясната за удар.
Тържеството му трая кратко. Мъжът освободи дясната си ръка, украсена като лявата е окови и брънки от верига, и нанесе болезнен удар по китката на Ецио въпреки защитата на ремъка, придържащ скритото острие. Лявата китка на Ецио се оказа впримчена отново в непреодолима хватка, която бавно, но неумолимо го принуждаваше да отпусне пръстите, стиснали гърлото на мъжа.
Затъркаляха се насам-натам, борейки се за преимущество. Заналагаха се с юмруци, но макар и едър, нападателят беше пъргав и острието на Ецио така и не улучваше целта. Най-после се разделиха и се изправиха задъхани, превити, очи в очи. Мъжът не беше въоръжен, но железните окови можеха да наранят сериозно противника.
После някъде отблизо проблесна светлина от фенер и прозвуча вик.
5
Голям венециански кораб, използван за пренасяне на търговски товари и хора, напр. при Кръстоносните походи. — Б.ред.