Разкриването на Атлантида

– Здрави. Там е проблемът. Това е причината да те повикам.

– Не съм и мислил, че си ме повикал в тази мразовита зима само за да си говорим за риба и красота – отвърна воинът и бръкна по-дълбоко в джобовете на дългия си черен шлифер. Бе прекарал прекалено много време в Атлантида и бе свикнал с температурния ѝ регулатор. Размекваше се.

А ако един воин на Посейдон се размекнеше, умираше. Или по-лошо, изчезваше за две години и губеше част от живота си.

Белезите и огънят в душата му започнаха да го изгарят. Алексий притвори очи в опит да се успокои, докато тихо си припяваше.

Не и сега. Някои спомени трябваше да бъдат потиснати.

Когато отвори очи, Лукас поклати глава.

– Не да си говорим, както ти така изисквано се изказа. Въпреки че прясна пъстърва, изпечена и гарнирана с лимон, и масло, би се определила за нещо красиво, произведение на изкуството.

– Лукас – каза воинът и настана тишина.

– Знам, знам – гласът на вълка се превърна в лед, чийто хлад си съперничеше с този на деликатните скулптури, висящи от клоните на дърветата зад тях. – Но според мен, когато дадеш име на нещо или някого, му даваш сила и за известно време ми се искаше… Както и да е. Няма значение. В опасност сме.

Алексий усети промяната в себе си. За секунди се бе превърнал от бдителен в готов за битка. Използвайки острите си сетива, воинът огледа района и без дори да забележи, извади кинжалите си.

– Къде? Сега ли?

– Не, не зная. Може би – отвърна му Лукас и прокара ръка през тъмната си кестенява коса. – Проблемите са два. Първо, местните вампири се опитват да поробят шейпшифтърите, а това влиза в разрез със споразумението с Фае. Знаеш, че не съм политик, но дори и аз мога да ти кажа, че те са тук, Алексий – в гласа на шейпшифтъра се долови силна болка. – Смея да твърдя, че са тук на територията на глутницата в Йелоустоун. Дори и след като през последното десетилетие се съюзихме с други глутници, когато се опитвахме да увеличим популацията на вълците и да я върнем към нормалните граници.

– Справили сте се страхотно. Вашите вълчи братя са здрави и се развиват с бързи темповете.

– Да, така е.

Лукас закрачи напред-назад, а враждебната енергия бе осезаема около него.

Алексий почувства бодливо усещане, което му подсказа, че косата на тила му е настръхнала. На Лукас не му трябваше пълнолуние, за да се трансформира – яростта щеше да му помогне.

– Спомена „първо“, което предполага да води към „второ“.

Лукас спря на място и стисна ръце в юмруци, пое си дълбоко дъх и няколко пъти отпусна и отново сви пръстите си, като така се освободи от напрежението в ръцете си. Доста полезен трик, след като с часове си държал меча.

Изглежда, че помагаше и с ноктите.

– Така е. Извинявай. Идеята за предатели в глутницата ми ме побърква – отвърна шейпшифтърът. След три или четири дълбоки вдишвания, враждебната енергия около него се сгъсти. – Второ, фае са се намесили и изглежда искат да говорят с теб.