Разкриването на Атлантида

Само че тя не желаеше нищо. Нито любов, нито страст. Единствено отмъщение. Справедливост. Целта му бе да я ядоса и успяваше, но тя нямаше да му позволи да го види.

– Предложението ви е прекалено щедро, Ваше Височество. Знаете, че не мога да приема каквито и да е подаръци от вас и да се въвличам в дълг, който може да не успея или да поискам да върна. Изглежда ми нечестно да започвате разговор с обещания за примирие и успокоение, а да се опитвате да ме надхитрите.

Съблазнителната му усмивка изчезна, превръщайки се в приятелска. Грейс не се и съмняваше, че и двете му изражения са измамни.

– Както вие хората казвате, струваше си да опитам – Рийс пусна наметалото на земята и то се превърна в блестящи частици от светлина, които изчезнаха, преди да успеят да паднат на пясъка. – Имаш думата ми, че повече няма да се опитвам да те надхитря.

– Тогава бих желала да ми върнеш лъка.

Мъжът наклони глава и погледна към купа с дрехи, които тя бе оставила на брега и отгоре им се появи лъкът ѝ.

– А стрелите?

– Няма полза от колчана. Остана в колата ти.

Когато стигна до хавлията и малката купчина, на която бе събрала дрехите си, Грейс се подсуши набързо и облече над банския си тъмносин пуловер и къси панталони, след което преметна лъка си през рамо. Рийс, естествено, потисна каквото и да е кавалерско отношение и я наблюдаваше с интерес, а на изваяното му лице бе изписано искрено задоволство.

– Разбира се, че ще си атлетична. Всяка дъщеря на Диана е такава. Харесва ми да наблюдавам движенията на тренираните ти мускули под меката ти, копринена кожа – размишляваше той на глас.

– Аз съм боец – отвърна му тя с безразличие. – Чудя се защо ли искаш да говорим за съюз? Смятах, че вие фае сте като Швейцария.

– Неутрални? Да. Винаги е било така. Но вампирите помитат всичко по пътя си и са много близо до разрушаването на древните закони. Ако осъществят целта си – да поробят шейпшифтърите и хората, ние няма да сме доволни.

– Имаш предвид, че ще ви превъзхождат числено.

– Вероятно. Без съмнение ще изпаднем в… неравностойно положение. Предпочитаме баланса, Майката Природата – също.

Грейс обмисли за секунда думите му и кимна утвърдително.

– В казаното от теб има смисъл. Какво искаш от нас? Смятах, че за вас хората са нисши и не заслужават уважението ви, нищо лично.

– Не виждаш себе си като човек или греша? – каза Рийс, като посочи към ледените води на океана и лъка ѝ.

Грейс повдигна рамене.

– Мисля за себе си като човек с екстри – тя посочи към пътеката, която водеше към обществения паркинг.

Щеше да се чувства по-добре, ако бе близо до стрелите. В интерес на истината бяха безполезни срещу него, но щяха да ѝ донесат облекчение. За нея стрелите със сребърни върхове символизираха безопасността на пухкаво и меко одеяло. Нуждаеше се от психиатър. Смехът ѝ се опита да избяга от устните ѝ, но излезе като задавен кикот. Поклати глава и тръгна напред.

Принцът на фае я последва и заради широкия си разкрач много бързо я настигна. Погледна към нея и повдигна вежда.