Скитникът евреин
- Автор: Сю Эжен
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Димитър Христов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Скитникът евреин». Краткое содержание книги:
— Ако не, ще ми дадеш удовлетворение. Казах вече, че и аз съм ходил на война. Тук все ще се намерят две саби и утре рано сутринта ще можем да видим какъв цвят има кръвта ни… Ако имате кръв в жилите си!
Присъствуващите изпитаха уплаха, защото не очакваха такава развръзка.
— Да се биете ли? Много хубава идея! — извика един. — Но ще ви затворят и двамата. Законите за двубой са много строги.
— Особено за съмнителни хора и чужденци — прибави друг.
— Ако ви хване кметът с оръжие в ръка, веднага ще ви затвори в клетка, където ще седите два-три месеца преди да ви съдят.
— Вие ли ще ни предадете? — попита Морок.
— Не — отвърнаха селяните. — Но по-добре е да се разберете. Приятелски ви съветваме.
— Мислите, че ме е страх от затвора? — извика Пророка.
— Само да намеря две саби и ще видите утре дали ме интересува какво може да каже или да направи кметът?
— Какво ще направите с двете саби? — попита Дагоберт хладнокръвно.
— Когато едната е във вашата ръка, а другата в моята, тогава ще видите… Бог е заповядал на всеки да брани честта си.
Дагоберт сви рамене, върза опраните дрехи в една кърпа, зави сапуна в мушамена кесийка, затананика през зъби познатата вече песен, и си тръгна.
Пророка се намръщи и се уплаши да не остане напразно заяждането му. Той изпревари Дагоберт, изпречи се пред него, скръсти ръце на гърди, изгледа го нахално и каза:
— Както се вижда, някогашният войник на разбойника Наполеон вече става само за перачка и се отказва от дуел?
— Да, отказва се — отговори Дагоберт решително, макар да бе пребледнял.
Може би никога преди това старият войник не бе показвал любовта и предаността си към сирачетата така, както в този момент. Голяма бе жертвата за човек като него да се остави безнаказано да го обиждат, а и да се откаже от дуел.
— И така, вие сте малодушен. Вие се боите. Сами си признахте това.
При тези думи Дагоберт подскочи и както се готвеше да се нахвърли върху Пророка, така и ненадейно спря. Помисли си за двете момичета и за пречките, които можеше да предизвика един успешен или неуспешен дуел. Но това действие на войника бе толкова показателно, а изражението на неговото грубо, бледо и обляно в пот лице толкова ужасно, че Пророка и любопитните зрители се дръпнаха назад.
За кратко време настана дълбоко мълчание, след което ненадейно всички взеха страната на Дагоберт. Един човек каза на околните:
— Наистина, той не е страхлив.
— Наистина не е!
— Понякога се иска повече мъжество да се откажеш от един двубой, отколкото да го приемеш.
— Освен това Пророка постъпи несправедливо и иска да се скара с човека. Той е чужденец…
— И като чужденец, ако бе приел и го хванеха, дълго време щеше да лежи затворен.
— Освен това — добави друг — той пътува с две момиченца. При това положение може ли да се бие за щяло и нещяло? Ако го убиеха или затвореха, какво щеше да стане с клетите деца?
Дагоберт се обърна към говорещия и видя един пълен човек с искрено и добродушно лице. Войникът му подаде ръка и рече:
— Благодаря ви, господине.
Немецът също стисна ръката на Дагоберт.
— Господине — добави той, без да пуска ръката му — направете едно нещо — изпийте чаша пунш заедно с нас. Ние ще накараме Пророка да си признае, че беше прекалено заядлив и да се чукне с вас…
Звероукротителят, обезсърчен от края на случката, защото се надяваше войникът да приеме поканата му, гледаше присъствуващите с презрение, но полека-лека омекна. С надежда, че ще е от полза за по-нататъшните му планове, той пристъпи към войника и учтиво му каза:
— Добре, ще послушам господата. Признавам, че вината е моя. Вие ме засегнахте с лошото си посрещане и не можах да се стърпя. Повтарям, вината е моя — добави той със скрито неудоволствие. — Бог ни заповядва да сме смирени. Искам ви прошка.
Присъствуващите оцениха въздържаността и разкаянието на Пророка и го поздравиха.
— Е, юначе, иска ви прошка, няма какво да се добави — обърна се един към Дагоберт. — Тогава хайде да се почерпим. Предлагаме ти от сърце.
— Наистина, приемете! Молим ви в името на момиченцата — каза пълният мъж с намерение да убеди Дагоберт.
Войникът, трогнат от сърдечността на немците, отговори:
— Благодаря ви, господа. Добри хора сте вие. Но който приема да го почерпят и той после трябва да почерпи.