Скитникът евреин
- Автор: Сю Эжен
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Димитър Христов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Скитникът евреин». Краткое содержание книги:
— Голиат!
— Какво, господарю? — отвърна прегракнал глас.
— Ела тук.
— Ето ме. Връщам се от месарницата и нося месо.
Стъпалата на стълбата се разлюляха и скоро на горницата се показа голяма глава.
Голиат (името му бе точно — той беше висок повече от шест стъпки и с херкулесовски плещи) бе твърде грозен. Кривогледите му очи бяха потънали под ниско и изпъкнало чело. Косата и брадата му бяха червеникави, гъсти и остри като конска грива, така че на външен вид той наистина приличаше на звяр и дивак. Между широките си челюсти, в зъбите си, които приличаха на куки, държеше къс сурово говеждо месо. То тежеше пет-шест кила, но така му бе по-лесно да го носи, за да може с ръцете си да се изкачи по стълбата, която се олюляваше под тежестта му.
Най-накрая това голямо и дебело тяло се показа цялото. По бичия му врат, по извънредно широките гърди и рамене, по дебелината на ръцете и краката му лесно можеше да се разбере, че този исполин без страх може да излезе лице в лице и да пребори мечка. Той бе обул вехти сини панталони с червени ивици и дебел кожух, одраскан на места от острите нокти на зверовете.
Когато се изправи, Голиат отвори устата си, изпусна говеждото месо и започна жадно да облизва окървавените си мустаци. Той, подобно на много други шутове, беше започнал да яде по сборищата сурово месо, с което плащаха зрителите, после свикна с тази храна, подчини вкуса на интереса си и по време на Мороковите упражнения изяждаше пред множеството няколко кила сурово месо.
— Моят дял и делът на Смърт са долу, а това е за Каин и за Юда — каза Голиат, като посочи говеждото месо. — Къде е ножът да го разделя на две. За мен всички са равни — животно или човек, всяка уста трябва да има месо…
Засука единия ръкав на кожуха и отдолу се показа космата като вълча кожа ръка, с дебели колкото палеца жили.
— Сега казвайте, господарю, къде е ножът — повтори той и се огледа наоколо.
Вместо да отговори на това питане, Пророка зададе няколко други въпроса.
— Долу ли беше, когато в гостилницата пристигнаха новите пътници?
— Долу, господарю, връщах се от месарницата.
— Кои са тия пътници?
— Две момичета на бял кон и един дъртак с дълги мустаци. Но къде е ножът, животните са много гладни… Пък и аз…
— Знаеш ли къде настаниха тези пътници?
— В дъното на двора.
— В сградата, която гледа към полето ли?
— Да, господарю. Но…
В същото време се чу такъв рев на животните, който залюля горницата и прекъсна Голиат.
— Чувате ли? — извика той. — Животните са побеснели от глад. Да можех и аз, щях да изръмжа като тях. Никога не съм виждал Юда и Каин такива — така тичат в клетките си, че всичко ще изпотрошат. А на Смърт очите светят повече от всеки друг път… Като две свещи са, горката Смърт.
Но Морок, без да слуша думите на Голиат, рече:
— И така, значи двете момичета се настаниха в сградата, която е в дъното на двора, нали?
— Да, да. Но къде е ножът? Откакто е излязъл Карл, всичко трябва да върша аз, а с това закъснява и вечерята ни.
— А старецът остана ли с момичетата? — попита Морок.
Голиат се чудеше какво да направи, тъй като въпреки всичките му настоявания, господарят му нехаеше за вечерята на животните и започна изненадано да наблюдава Пророка.
— Защо не отговаряш, говедо!
— Ако съм говедо, силен съм и като говедо — отвърна Голиат ядосано. — И в борбата с животните рядко се предавам.
— Питам те, остана ли старецът с двете момичета? — повтори Морок.
— Не — отговори исполинът. — Старецът най-напред вкара коня си в обора, после поиска корито и вода и сега пере на двора дрехи… Мъж с бели мустаци да пере като някоя перачка е същото, все едно аз да давам просо на канарчета — добави Голиат и повдигна презрително рамене. — Отговорих ви вече, господарю, затова ме оставете да се занимавам с вечерята на животните. — После започна отново да се оглежда и попита: — Къде ли е ножът?
След кратко мълчание Пророка рече на Голиат:
— Тази вечер няма да даваш храна на животните.
— Какво казахте, господарю?
— Казах ти тази вечер да не даваш храна на животните.