Нишката на покварата
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9549395146
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нишката на покварата». Краткое содержание книги:
Докато новият император си мисли, че управлява Сарамир, покварата на вещерските камъни разяжда земята, отравя посевите и изражда животните. Чаросплетниците се възползват от новия си статут, за да вършат потайните си скверни дела и хвърлят в ужас цялата империя.
Денят постепенно достигна своя край и когато стигнаха до Айтх Птхакатх, здрачът се бе превърнал в нощ. Двете жени се изкачиха на хълма покрай малката рекичка, която лъкатушеше надолу по склона му. На билото му не растяха никакви дървета — на тяхно място се издигаха величествените паметници, останали от древността на Окхамба, построени от един отдавна загинал народ през вековете, когато още не е имало писана история.
Кайку затаи дъх и се спря. Аурус и Иридима споделяха нощното небе за трета поредна нощ, осветявайки пейзажа с призрачното си бяло сияние. Аурус — бледа, ала обсипана с по-тъмни петна, — изпъкваше на север, докато по-малката и ярка Иридима бе надвиснала в западната част на небосвода, точно над монументите.
Те бяха шест на брой — гигантските им сенки се издуваха в мрака, а извивките на лицата им се открояваха на фона на лунната светлина. Най-голямата беше висока около десет метра, а най-малката — пет. Бяха изваяни от черен, блестящ камък, напомнящ обсидиан, разположени в кръг на хребета на възвишението, с лица, обърнати навън. Най-голямата статуя се издигаше в центъра, а каменният й взор бе насочен на изток.
Водачката изсумтя на Кайку да продължат напред и момичето я послуша. Те тръгнаха през полянката и когато доближиха първата статуя, момичето почувства как по гърба й пролазват тръпки. Тя изобразяваше приклекнала фигура с гротескно деформирани черти, чудовищно изпъкнала уста и полузатворени очи. Ръцете й почиваха на коленете и макар че природните стихии бяха изгладили детайлите до неузнаваемост, погледът й беше празен, бездушен и смразяващ, а авторитетът, който излъчваше, бе неоспорим. Кайку изведнъж се почувства страшно крехка и незначителна пред страховития взор на този отдавна забравен бог.
Останалите скулптури бяха не по-малко плашещи. Седнали или приведени, с подути кореми и странни лица, някои подобни на животни, а други — на зловещи човешки карикатури. Те стояха безмълвни и застинали на върха на хълма и се взираха в дърветата наоколо, изпълнявайки някаква незнайна и неразбираема мисия.
Девойката се поколеба за миг, после постави ръка на коляното на едната от фигурите. Камъкът беше студен и неприятен. Каквато и сила да бе имало това място в миналото, тя определено не се бе изгубила напълно. То излъчваше нещо сакрално и свръхестествено, като далечен отглас от отдавна забравен спомен. Освен че нямаше никакви дървета, тук липсваха и каквито и да е животни. Кайку се зачуди дали това място не беше обитавано от духове, подобно на непроходимите лесове и затънтените кътчета в Сарамир. Доколкото бе успяла да разбере по време на презморското си пътешествие, ткиуратците не бяха особено набожни хора, ала тези статуи бяха недвусмислено доказателство, че поне в миналото в тази страна бяха съществували религиозни култове. Тежестта на столетията изведнъж се стовари върху нея като тежка мантия.
Изведнъж момичето почувства, че водачката й е застанала до нея, и отлепи ръка от статуята. Даде си сметка, че е забравила причината, поради която бе дошла тук. Беше очевидно, че шпионинът още не се бе появил. Трябваше да се срещнат в полунощ на този ден — навярно просто бяха подранили.
— Нека погледнем и от другата страна на хълма — предложи тя повече на себе си, отколкото на водача. Възрастната жена я изгледа неразбиращо. Кайку посочи с ръка, за да илюстрира думите си и спътничката й кимна, вирвайки брадичка по характерния за обитателите на Окхамба начин.
В този миг една дебела стрела изсвистя и се заби в гърлото й. От грозната рана изригна гейзер кръв, а ткиуратката се строполи на земята.
Кайку остана вцепенена за няколко секунди — долната й челюст увисна, а съзнанието й отказваше да възприеме случилото се. Раменете и скулите й бяха осеяни с капки кръв.
Втората стрела я извади от унеса й. Девойката чу свистенето й — идваше отдясно, от дърветата, и летеше право към гръдния й кош.