Нишката на покварата
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9549395146
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нишката на покварата». Краткое содержание книги:
Докато новият император си мисли, че управлява Сарамир, покварата на вещерските камъни разяжда земята, отравя посевите и изражда животните. Чаросплетниците се възползват от новия си статут, за да вършат потайните си скверни дела и хвърлят в ужас цялата империя.
Мястото на срещата им беше само на един ден път и Кайку предположи, че беше избрано, защото се намираше на еднакво разстояние от три града, единият от които бе Кисантх, а другите два се издигаха по протежението на реката, водеща до друго пристанище. Девойката се зачуди какъв ли щеше да се окаже този шпионин. Не знаеше нито името му, нито дали е мъж или жена, нито пък дали изобщо е сарамирец. Когато изказа възмущението си по този повод пред Кайлин и Заелис, те просто й отвърнаха, че имали „сериозни причини“ да не издават нищо повече по въпроса. Кайку не беше свикнала любопитството й да остава незадоволено — така то само се изостряше още повече.
Сега пътят се разделяше в две посоки, ала нито една от тях не водеше натам, където искаше да стигне Кайку. Ето защо бяха принудени да се пробиват път през дивия гъсталак с помощта на кнага — подобен на коса нож, използван в Окхамба за пътувания през джунглата. Теренът под краката им беше неравен, а скорошните валежи бяха направили почвата лепкава и влажна. Трябваше да изкачват скалисти склонове, да се промъкват през паяжините на гъсто сплетените увивни растения, да преодоляват кални брегове. Това обаче не попречи на Кайку да намери джунглата за очарователна и толкова спокойна в ранните часове преди зазоряване, че тя буквално се почувства като нашественик, разрушаващ хармонията на призрачно неземния свят на преплетените клонки и лиани.
Природата около тях постепенно се събуждаше за живот — обитателите на джунглата започваха да издават присъствието си. Атмосферата се изпълни с възгласите на птиците, заквакаха жаби, а от време на време някой едър силует пресичаше пътя им със смайваща бързина. С всяка следваща минута съмненията, които Кайку беше хранила по отношение на водачката си, ставаха все по-неоснователни. Възрастната жена се бе оказала по-силна, отколкото изглеждаше — в един момент мускулите на девойката взеха да я наболяват от тежкия преход, ала ткиуратската жена продължаваше неуморимо напред без никакви признаци на каквото и да е изтощение. Кайку си помисли, че е изключително издръжлива за възрастта си — определено беше преминала петдесетата си жътва. Жителите на Окхамба не водеха сметка за годините си и не се интересуваха от възрастта си.
Общуването им се свеждаше до сумтене и жестикулации. Жената говореше съвсем малко сарамирски — колкото да се договори с Кайку да я заведе там, където искаше да отиде, а пък девойката бе понаучила няколко думи по време на дългото пътуване. За разлика от пищния сарамирски, езикът на жителите на Окхамба беше невероятно опростен — съдържаше само една фонетична азбука и един стил на общуване. Никакви времена или каквито и да е граматични тънкости. За нещастие именно тази простота издигаше сериозни прегради пред Кайку. Една дума можеше да има шест или седем различни значения в зависимост от контекста и липсата на местоимения от рода на аз, ти или мен правеше разбирането изключително трудно за всеки, който не беше отраснал в тази езикова среда. Жителите на Окхамба не познаваха чувството за собственост и индивидуалността им бе винаги на второ място след техния паш — или „групата“ в най-свободен превод. Смисълът на думата варираше в зависимост от контекста — тя се използваше също така и за раса, семейство, приятели, присъстващи, обекти на разговора, любими и дузина други комбинации с най-различни значения.
С напредването на деня жегата стана нетърпима, а въздухът се изпълни от бръмчащи насекоми, които забиваха острите си хоботчета в кожата на Кайку. Широките бежови панталони и ризата с дълги ръкави, които носеше, бяха натежали и прогизнали от пот. Те спряха за кратка почивка, по време на която водачката настоя девойката да пийне малко вода, след което извади увито в лист студено рачешко месо и нещо, което приличаше на кафяви водорасли, и раздели храната си с девойката, без да я пита. Кайку направи същото с провизиите, които носеше. Двете жени започнаха да се хранят, използвайки ръцете си.
Докато обядваха, Кайку стрелваше с очи бледозелените татуировки на водачката си, питайки се какви ли мисли се въртяха в главата на възрастната жена. Тя не бе поискала никакви пари за услугата си — ако девойката й предложеше, със сигурност щеше да я обиди. Мишани й бе обяснила, че след като водачката живее в границите на Кисантх, то тя възприема града като свой паш и следователно с готовност би помогнала на всеки, намиращ се в границите му, като същевременно очаква и другите хора да й помогнат, ако й потрябва нещо. Кайку бе предупредена да се държи изключително внимателно с жителите на Окхамба — те бяха готови да извършат множество неща, ала можеха да се засегнат много сериозно, ако се злоупотребеше с природата им. Тукашните обитатели молеха за нещо само в един-единствен случай — ако не бяха способни да го сторят сами. Подобни отношения се струваха доста странни на момичето, ала то си мислеше, че в тях има една особена изтънченост и самоотверженост; нещо доста любопитно за хора, смятани от сарамирците за примитивни диваци.