Пътят на Патриарха

— Нямаше те твърде дълго — отбеляза Дугалд.

— Такъв съм си.

— Как да споря с нещо подобно? — попита монахът.

Кейн просто сви рамене.

— Дошъл си за церемонията?

— Да, за да разговарям с Гарет.

Дугалд го изгледа с подозрение и попита:

— Какво знаеш?

— Знам, че решението му да даде медал на мрачен елф е всичко друго, но не и очаквано.

— И други освен теб казаха същото — отвърна Дугалд. — Твърдят и че този мрачен елф е странен, дори по стандартите на расата си. Знаеш ли нещо за него? Гарет е чувал само историите, идващи от Стената.

— И въпреки това ще му даде титлата герой на Кървав камък, а спътникът му ще получи статус на рицар от Ордена?

— Рицар-чирак — поправи го Дугалд.

— Временно извъртане.

Дугалд призна забележката с кимване. До момента нямаше никой, получил титлата рицар-чирак, който не беше продължил нагоре, достигайки в рамките на две години пълния рицарски статус — с изключение, естествено, на сър Лиам от Хълмовете на полуръста. Той бе изчезнал по пътя към дома си след церемонията по награждаването си и се смяташе за загинал.

— Имаш ли причина да смяташ, че този мрачен елф е недостоен? — попита Дугалд.

— Той е мрачен елф.

Дугалд въздъхна и погледът му стана замислен, почти обвинителен.

— Да, сестрите на Еилистрае са доказателство — отвърна Кейн. — Правило на манастира на Жълтата роза е да съди по делата, а не по произхода на всяка жива душа. Но той е мрачен елф, който е пристигнал наскоро.

Миналото му е неясно и не съм чул дори и един слух, че служи на Еилистрае.

— Генерал Данауей от Ваасанската порта в момента е на среща с лейди Кристин — каза Дугалд. — Говори с уважение за подвизите на този Джарлаксъл и на спътника му, който ще стане рицар-чирак.

— Страховити войни.

— Така изглежда.

— Умението с острието е най-маловажното качество за един рицар от ордена — каза Кейн.

— Всеки рицар трябва да даде своето — контрира Дугалд.

— Чистота на целите, придържане към съвестта и дисциплината да нанесеш удар или да сдържиш ръката си в името на най-добрите интереси на Кървав камък — отвърна Кейн, цитирайки клетвата на рицарите на Кървав камък. — Благородният генерал Данауей без съмнение ще свидетелства за уменията им в избиване на чудовища отвъд Ваасанската порта, но знае малко за характерите на тези двамата.

Дугалд погледна приятеля си с любопитство.

— В такъв случай предполагам, че Кейн знае?

Монахът сви рамене. Преди пътешествието си до село Кървав камък бе разговарял с Хобарт Брейсгилдър, водачът на полуръстовия клан на колянотрошачите, който в последно време действаше от Ваасанската порта. Хобарт беше предложил малко информация за интригуващата двойка, Джарлаксъл и Ентрери, но нищо толкова съществено, че Кейн да може да си направи някакви изводи. В интерес на истината монахът нямаше причина да смята, че двамата са нещо по-различно от това, за което подсказваха действията им при портата и в битката в околността на Палишчук. Но също така знаеше и че тези действия не са определящи.