Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)
- Автор: Домарадски Мечислав
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)». Краткое содержание книги:
Подобно на други народи от „варварска“ Европа голяма част от галите живеели главно по селата. Къщите били построени от дървени стволове, покрити със слама. Цезар, Тацит, Страбон и Плиний подчертават, че жилищата на всички келтски племена са подобни. Археологическите проучвания потвърждават това сведение. Като правило те имат правоъгълен план, често са вкопани в земята до 0,5 м. По средата на жилището са разположени два стълба, носещи покривната конструкция. Средната дължина на тези жилища е между 5 и 7 м.
В развитието на латенската култура през късната фаза се появяват къщи с каменна основа — най-напред в южните райони на Галия, в Келтоиберия. Някои от тези постройки имат значителни размери, достигайки дължина до 15 м и ширина 4 м. Често имат глинени подове и по-рядко каменни. Стените продължават да се строят от дървени стълбове. Новост е затварянето на вратата с железни ключове.
Къщите са най-разнообразни по план. Най-често срещаните къщи са с едно помещение, но се срещат и с две и повече. Огнището е разположено във вътрешността на различни места (в центъра или в ъгъла).
Келтите от островите често строят кръгли къщи, но този тип постройки се срещат рядко на континента и в повечето случаи се касае за стопански постройки.
Освен споменатите видове селища в келтския свят се срещат както обикновени крепости, така и единични стопанства. Цезар изтъква, че единичните стопанства са много характерни за Галия.
Земеделие и скотовъдство
Основни поминъци в келтския свят били земеделието и скотовъдството. Най-популярни от отглежданите култури били житните растения (пшеница, ръж, овес, ечемик), а по-малко коноп, лен, лук, зеленчуци и др. Зърното се използувало за храна, а сламата за строителен материал. Зърното се складирало в специални ями, изкопани в земята покрай жилището. Единствено келто-лигурите използували каменни питоси. Келтите приели от средиземноморската цивилизация мелничното колело, което разпространили в цяла Европа. Те въвели за обработването на земята ралото с железен палешник и изобретили плуга.
Скотовъдството заемало важно място в стопанския живог на келтите, а при някои племена — хелвети, секвани, било водещ отрасъл. Отглеждали са свине, едър рогат добитък, кози, овце, коне, гъски и др. Ловът подпомагал скотовъдството и често се намират кости на диви животни при разкопки на келтски поселения.
Основна форма на собственост върху земята в келтското общество била племенната собственост, като това се запазвало и при новозавладените територии. В рамките на племето земята се разделяла между отделните родове, но част от нея си оставала общоплеменна собственост. За граници между племената били поставяни необработвани пояси, най-често гори.
Металообработване и занаяти
Металодобивът и металообработката били важни отрасли в келтския стопански живот. Келтите добивали различни метали и други полезни изкопаеми: желязо, мед, злато, сребро, калай, сапропелит, и то в подземни мини. Те били известни като отлични миньори. По време на тяхната експанзия ясно се забелязва определена насоченост към металодобивните райони.