Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)
- Автор: Домарадски Мечислав
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)». Краткое содержание книги:
С окончателното оформяне на латенската култура, което се извършва на границата на ЛТ А и ЛТ Б (т.е. началото на IV в. пр.н.е), селищата — седалища на владетели, били напуснати и за следващите 200 години науката не разполага със свидетелства за съществуването на подобни укрепени владетелски резиденции на нейната територия.
Заселилите се в средиземноморския свят келти възприели местната традиция в поселищната система и създали своите селища като нейни съставни части.
Нашествието на кимбрите в края на II в. пр.н.е. има решаващо значение за развитието на латенската култура. Като доминиращ народ във „варварска“ Европа келтите развивали своята култура в обстановка на мир и спокойствие. Те нямали стабилна фортификационна система и пред надвисналата военна заплаха се оказали неподготвени да посрещнат и устоят на външен натиск.
Ето защо нашествието на кимбрите ускорило процеса на формирането и укрепването на икономически, политически и културни центрове. Така се появяват първите градове в Европа — келтските опида (латинската дума oppidum, означаваща обитавано, укрепено място, е употребявана в келтоложката литература за обекти, които ще характеризираме по-долу).
Опида — това са примитивни градове, разположени покрай важни търговски пътища или близо до находища на полезни изкопаеми, като желязна руда, златоносен пясък, графит, сол и т.н. Това са икономически центрове, в които са съсредоточени различни производства на художествените занаяти, търговски центрове, вероятно тук е и седалището на гарнизоните, религиозните и административните институции на околността. На територията на едно племе има по няколко опида. В произведението на Цезар „Галската война“ има точни данни за броя на градовете „опида“, намиращи се в земите на хелветите. Приблизително на територия 60 хил. кв.км имало 12 града и 400 села. Едно от тези опида винаги е било седалище на племенния вожд.
Опида в своята планировка и конструкция представляват смесица от техническите традиции на келтската култура и влиянието на средиземноморския свят. Те се отличават с няколко характерни белега:
Разположени са на големи плата, върху възвишения, често естествено защитени. Укрепената площ е твърде голяма. Най-големият опидум се намира недалеч от селото Хайденграбен в Югозападна Германия и има площ 1500 ха (рис. 3). Със значителна площ са и опида при село Манхинг в Бавария (380 ха), Завист при село Збрацлав, недалеч от Прага (175 ха) и др. Средно площта на опида е от 90 до 150 ха. Срещат се също и опида с по-малка площ, като например Старе Храдиско при с. Мале Храдиско в Моравия (37 ха) — (рис. 4).
Най-често те са разделени на отделни укрепени квартали, всеки от които е с различно предназначение (седалище на владетеля, светилище, занаятчийски квартал и т.н.) — (рис. 5).
Важен фактор е съществуването на център на художествените и други занаяти, който стои в основата на богатството на опида.
Всички опида имат специфична укрепителна система: галийска стена, murus gallicus, откривана нееднократно по време на археологически разкопки и описана от Цезар така: „Подреждат се на земята прави дървени стълбове на разстояние две стъпки един от друг. Тези стълбове се връзват от вътрешната страна и се покриват с дебел пласт земя. Разстоянието между стълбовете се запълва отпред с големи камъни. След подреждането на този пласт отгоре се строи следващия пласт по принципа на предишния. Това се повтаря, докато се постигне исканата височина на стената“ (рис. 6). Цезар харесал тази конструкция, оценявайки както функционалността ѝ, така и нейния естетичен вид — главно портите със застъпващите се крила и укрепени кули.