Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)
- Автор: Домарадски Мечислав
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)». Краткое содержание книги:
Още много такива примери могат да се приведат, но посочените по-горе са достатъчни, за да предадат динамиката на миграционните процеси при келтските племена по време на тяхната експанзия. Те се преместват навътре в самата Галия, търсейки нови земи на заселване, или тръгват далеч извън нейните граници.
Периодизация на латенската култура
От средата на XIX в. редица учени работят върху доуточняването на основните етапи на развитието на латенската култура. След разделянето на желязната епоха на два периода от Х. Хилдебранд през 1885 г. О. Тишлер разделя латенската епоха на три фази въз основа на развитието на фибулите и мечовете. Това разделение е било много общо. През 1902 г. П. Райнеке, използувайки известните дотогава материали от цялата територия на латенската култура, предимно от Южна Германия, разделя периода от V до I в. пр.н.е. на четири фази. Тази система е опит за изработването на относителна хронология за целия ареал на латенската култура. Разликите в културното развитие между източната и западната част на келтския свят през V–I в. пр.н.е. пораждат нужда за съставянето на по-точни периодизации за тези два района на латенската култура. За западния кръг на латенската култура разработват хронологически системи Й. Дешелет (1914 г.) и Д. Виолие (1916 г.). Продължение на проучванията на тези двама изследователи е публикуваният през 1968 г. анализ на материала от най-големия келтски некропол в гр. Мюнсинген (Швейцария), направен от англичанина Ф. Ходсон. Поради спецификата на изворовата база в тази система раннолатенският период — ЛТ I, е разделен много подробно, а средният и късният са третирани много по-общо (ЛТ II и ЛТ III).
За източния кръг на латенската култура в средноевропейската археологическа наука се използува системата на П. Райнеке. През 1930 г. австриецът Р. Питиони започва да я доуточнява, разделяйки среднолатенския период (ЛТ Ц) на две подфази ЛТ Ц1 и ЛТ Ц2. Окончателния облик тази система получава след корекциите и доуточняванията, направени от редица учени и главно от германеца В. Кремер (1962 г.). В нея раннолатенският период е разделен на две фази (ЛТ А и ЛТ Б), които допълнително са разделени на подфази — първата на две, а втората в някои системи даже на три, а къснолатенският период (ЛТ Д) на три фази. През 1956 г. в монументалния си труд за културата на келтите в Средна Европа чехословашкият учен Я. Филип публикува нова хронологическа система на латенската епоха, различна от всички направени дотогава. Повечето учени възприемат тази система, но от края на 60-те години започва остра критика срещу нея, която довежда до бавното завръщане към системата на П. Райнеке. В настоящия труд е използувана системата на П. Райнеке — В. Кремер.
Значително по-сложен е въпросът за абсолютната хронология на латенската култура. Началото на раннолатенския период (ЛТ А) е добре датирано благодарение на значителното количество етруски и гръцки импорти, откривани в латенските комплекси в средата на V в. пр.н.е. По същия начин е датиран и преходът между първата и втората фаза на този период, който се отнася към първата половина на IV в. пр.н.е. Най-голям проблем е уточняването на началото на среднолатенския период. Липсата на южните импорти в латенските комплекси във „варварска Европа“ затруднява много неговото уточняване. Последните проучвания на Ф. Ходсон и В. Кремер, които обърнаха внимание на латенските изделия от средния период, откривани в комплекси на елинистическата цивилизация, а също и материалите от Тракия и Панония, разгледани от автора на тази книга, позволяват началото на среднолатенския период да се отнесе около средата на III в. пр.н.е. Краят на този период и началото на къснолатенския са добре датирани и се отнасят към края на II в. пр.н.е.
Материална култура
Градоустройство и селищна система
Гръцкият историк Херодот, пишейки за келтите, съобщава името на един техен град — Пирене. Археологическите проучвания засега не потвърждават съществуването на келтски градове толкова рано.
В келтския свят урбанизацията започва да се развива значително по-късно — през II в. пр.н.е. През по-ранния период са съществували само укрепени селища, данни за които има още през VI в. пр.н.е. Твърде често те са били и седалища на келтските владетели. Някои от тях са с големи размери, като например Хойнебург, Мон Ласуа, Сален, Ашперг (карта III). Всички тези укрепления се намират по горните течения на реките Дунав, Рейн и Рона. От тези селища най-интересното и най-добре проучено е Хойнебург. То е разположено на малко възвишение на високия ляв бряг на Дунав (обр. 1). Укрепено е с крепостна стена, възстановявана четири пъти през VI–V в. пр.н.е В трите случая тя е била строена от дърво, камъни и пръст, т.е. по начин, който може да се приеме за първообраз на murus gallicus, характерен за келтските градове през II–I в. пр.н.е. (рис. 1). При последното преустройство на крепостната стена била използувана съвсем нова техника за крепостно строителство. На каменна основа, широка 3 м и висока 0,60 м, е издигната стена от кирпич с височина 4 м. Този тип градеж опасва най-леснодостъпната и уязвима страна, докато другите естествено по-добре защитени страни са градени по местната строителна техника. Крепостната стена от кирпич е укрепена допълнително от правоъгълни кули и е първият открит досега пример за толкова ранно и пряко влияние на средиземноморската култура в Централна Европа (рис. 2). Около нея са открити и девет могили с богати погребения от периода, синхронен на най-големия разцвет на живота в крепостта. Най-високата от могилите — Хохмихеле, е висока 13 м.