Смъртоносно [calibre 1.30.0]
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Малки сладки лъжкини #14
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- Жанр: Остросюжетные любовные романы
Электронная книга - «Смъртоносно [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
Което А. и прави.
Един по един, най-лошите подвизи на момичетата изплуват и техният свят започва да се руши пред очите им. Спенсър е изритана от Принстън. Хана е изгонена от изборната кампания на баща си — и от сърцето му. На Емили й нахлузват здрава юзда. А пък Ариа като нищо ще я изритат от страната.
От това по-голямо падение — няма накъде. Момичетата са изгубили всичко! Но А. няма намерение да миряса. Ако смъртоносният план на А. успее, малките сладки лъжкини ще трябва да кажат последната си лъжа…
Телефонът на Хана, който беше свързан с блутуута на колата, звучно изпиука. Без да поглежда кой я търси, тя натисна бутона за свързване, който се намираше в централната конзола.
— Хана? — разнесе се познат глас. — Обажда се Кели Кросби от клиниката по изгаряния.
— О. — Пръстът на Хана се насочи към бутона за прекъсване, който се намираше на волана. Тя усещаше вперения в нея поглед на Майк. — Здрасти.
— Обаждам се, за да ти кажа, че няма нужда да идваш другата седмица — продължи Кели. — Клиниката ще бъде затворена известно време заради… убийството.
Убийството. Хана преглътна тежко.
— Освен това исках да ти кажа, че погребението на Греъм Прат е утре — каза Кели. — Бяхте толкова добри приятели, затова реших, че ще те интересува.
— Ами, добре — отвърна Хана. — Трябва да затварям!
Тя прекъсна връзката и продължи да гледа пред предното стъкло, сякаш нищо не се беше случило. Единственият звук, който се чуваше, беше потропването на колелата от неравния паваж. Най-накрая Майк се прокашля.
— Не каза ли, че Греъм е бомбаджията, Хана?
Хана стисна здраво волана. Майк приемаше с подозрение доброволческата й работа в клиниката, защото смяташе, че тя иска да се сдобри с бившия си, Шон Ейкърд. Това беше абсурдно, но тя не можеше да му разкаже цялата истина — тогава трябваше да му обясни и ситуацията с А. Най-накрая му призна, че Ариа и Греъм са били заедно в котелното на кораба, когато бомбата бе избухнала и че тя шпионира Греъм, за да разбере какво знае. Но в историята й имаше много пробойни и Майк го знаеше много добре.
Тя сви рамене.
— Трябваше да кажа на хората в болницата, че с Греъм сме приятели. Само така щяха да ми позволят да бъда близо до него.
— А какви са тия приказки за убийство?
Хана впери поглед в регистрационната табела от Делауеър на колата, която се движеше пред тях.
— Нямам представа.
— Глупости.
— Не знам! — възрази Хана.
Но всъщност знаеше. Предишния ден в горичката край клиниката беше открит трупът на момиче и на болничната му гривна пишеше КАЙЛА КЕНЕДИ. То беше мъртво от дни, само че Хана беше разговаряла с Кайла — или с някой, който се беше представял за нея — предишната вечер. Леглото на Кайла се намираше пред стаята на Греъм. Имаше само едно момиче, което не искаше Греъм да се събуди и да признае кой всъщност беше поставил бомбата на кораба.
И това момиче беше Али.
Хана просто не я беше разпознала под всичките превръзки.
Колата й зави по алеята към къщата на майка й и спря. Хана слезе от колата и стигна почти до входната врата, преди да осъзнае, че Майк не върви заедно с нея. Той все още стоеше на алеята със странно изражение на лицето.
— Писна ми вече — каза той с тих глас.
Хана посърна.
— От кое?
— Знам, че ме лъжеш.
Хана погледна настрани.
— Майк… престани.
— Първо си играеш на детектив, напускаш бала — на който те избраха за кралица — за да отидеш в клиниката по изгаряния и да говориш с потенциалния бомбаджия, вместо да оставиш ченгетата да се разправят с това. — Майк изброяваше всичко на пръсти. — После, след като ми казваш, че момчето е мъртво, изчезваш заедно със Спенсър и останалите, без да ми се обадиш. И когато те намирам след това, си покрита цялата с кал.
Хана опря пръстите на крака си в декоративния камък, поставен до изтривалката. Калта по роклята й се беше появила, след като тя и приятелките й бяха отишли на гробищата, за да спасяват Ариа от Ноъл.
— А след това — продължи Майк, повишавайки тон, — ми казваш, че просто по случайност си се оказала там, когато ченгетата намериха Ноъл в бараката. Тази сутрин те чух да им казваш, че си получила заплашителна бележка, в която пише да отидеш там.
Гърлото й пресъхна. Тя беше скалъпила историята с намирането на Ноъл — и все още не знаеше какво да прави с предаването на бележката на Кайла на ченгетата.
— И не само с мен се държиш като ненормална — каза Майк. — Разговарях с Наоми Циглър за теб. Двете бяхте най-добри приятелки по време на пътуването, а после внезапно вече не сте.
Хана усети надигащата се в гърдите й ярост.
— Говорил си с Наоми за мен? — Двете с Наоми Циглър бяха врагове от години и нещата се бяха влошили още повече, когато Хана разбра, че Наоми е роднина на Мадисън, момичето, което беше наранила миналото лято.
— Просто се вкопчвах във всички сламки. — Майк опря ръце на кръста си. — Наоми каза, че по време на круиза си вършила доста странни неща. Преглеждала си имейлите в компютъра й. На моменти си бягала, сякаш си се страхувала от нея. — Той стисна зъби. — Нещо ми подсказва, че това има нещо общо с всичките останали луди работи, които се случват непрекъснато. Всичко е свързано. — Той я погледна мрачно. — Заради А. е, нали? Али. Върнала се е.