![Среднощен сокол [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/2/7/srednoshchen-sokol-bg-download.jpg)
Среднощен сокол [bg]
- Автор: Геммел Дэвид
- Серия: Rigante #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-674-5
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Среднощен сокол [bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Гемел е няколко стъпала над добрите автори. Той е стигнал до царството на невероятното майсторство! SFX
Всичко това беше вярно, но мисълта за призраците на Когдънското поле оставаше като забит кинжал в душата на Бануин. Земята отчаяно жадуваше да се отърси от това клане, повтарящо се всяка нощ. На тази равнина отдавна не никнеше трева. И един бурен не се виждаше по мъртвата кафява пръст. Бануин надникна иззад камъка. Призраците още се сражаваха на заснеженото поле. Отчаянието го погълна.
Армиите на Каменград се събираха отвъд морето, а четири Пантери, които наброяваха дванайсет хиляди войници, вече се бяха разположили в земите на племето сени. Мнозина мъже от племето се присъединиха към тях като съгледвачи в похода, който всички очакваха през пролетта — настъпление първо в земите на норвиите, после и в земите на риганте. Щеше да има още битки, още души щяха да продължат нескончаемия сблъсък, който изсмукваше духа от земята.
— Трябва да намеря начин… — каза Бануин на глас.
Брат Слънцеднев все повтаряше, че истината е сила сама по себе си, но тези войнствени призраци не желаеха да чуят истината, казана им от Бануин. „Какво друго да направя?“
— Моригу! — кресна той. — Къде си?
Не чу отговор, но вятърът разпръсна още искри. Бануин се загърна унило в дебелото наметало от овчи кожи. Спомни си първия път, когато беше тук с Бейн. Оттогава сякаш се бе изнизала цяла вечност — друго време в друг свят. Тогава се бе устремил към мечтата си и му беше леко на душата, беше изпълнен с надежди.
Бейн му липсваше и сега Бануин съжаляваше горчиво, че не го бе потърсил в Каменград и не го бе помолил за прошка, че го е изоставил. Бейн се бе върнал в планините, но Бануин още не бе отишъл при него. Някогашният му приятел се беше прибрал богат и бе купил земя край Нарианската гора на двайсет мили югозападно от Трите потока. Беше я купил евтино, защото наоколо имаше много бегълци от закона и главорези — предишните двама собственици бяха убити от тях. Конавар изпращаше отряди да прочистят гората, но тя беше твърде голяма и войниците не успяваха да намерят никого. Мнозина в Трите потока посрещнаха със смях новината, че Бейн иска тази земя, защото знаеха, че добитъкът му ще бъде откраднат, а къщата — ограбена.
Вече не се смееха. Той имаше най-добрата паша за добитъка и нямаше никакви разправии с грабители. „Сдушил се е с онези обесници“ — казваха хората и неприязънта им към Бейн само се засилваше. А той не се и опитваше да спечели ничии симпатии.
После малък отряд Морски разбойници слезе на сушата близо до Седемте върби. Събраха се мъже с оръжие, за да ги пресрещнат. Всички знаеха, че Бейн е забележителен боец, и пратиха при него пратеник на кон. Бейн му заповядал да се махне от неговата земя. „Когато ме нападнат бандити, дошли отвъд морето, ще ги избия. И няма да искам помощ от вас.“
Неприязънта избуя във враждебност и хората си напомняха как беше убил Форвар и двамата сродници на Фялок. „Той е бясно псе. Трябва да го прогоним.“
Дори отидоха при Брефар и настояха да не седи със скръстени ръце. Брефар се съгласи с тях, че Бейн е позор за племето, но напомни, че си плаща налозите навреме, а Конавар се нуждае и от тези пари, за да издържа армията.
— Не е нарушавал законите и плати кръвен откуп за онези, които уби след смъртта на майка си. Но ако решите да не му продавате зърно и сено за добитъка, припаси за работниците и подкови за конете, това си е ваше право.
Послушаха го и принудиха Бейн да си набавя всичко много по-скъпо от земите на паноните на север. Въпреки това стопанството му процъфтяваше. А когато болест в белите дробове натръшка половината стада на краля и докара мнозина фермери почти до просия, говедата на Бейн останаха здрави. Този път местните хора бяха принудени да купуват от него и цената беше много висока.
За Бануин най-тъжното в цялата тази история беше, че повечето от зложелателите на Бейн бяха добри и почтени хора. Просто го бяха намразили, защото не искаше да има нищо общо с тях… също както се бяха държали преди с Бануин. Бейн вече не помагаше на никого, не идваше на празници, не участваше в лов, не се присъединяваше към мъжете за военни учения. И хората не напразно смятаха, че ги презира.
Под натиска на семействата си повечето младежи, които се бяха наели на работа в неговото стопанство, решиха да напуснат. При Бейн се събираха прогонени нехранимайковци или бегълци от закона. Хора, които също като него не носеха наметала с цветовете на племето. Бейн вече обличаше само черно наметало без никаква украса. Нито веднъж не сложи на раменете си горна дреха със сините и зелени карета на риганте.