Среднощен сокол [bg]

— Благодаря на боговете за това — отвърна Бейн. — С цялата си душа. — Взря се в очите на Бяс и добави: — Никога няма да забравя какво направи за мен. Този спомен ще остане жив в сърцето ми завинаги.

— Значи не се сърдиш, че те лиших от отмъщението?

— Да се сърдя ли?! Изобщо не ми хрумва! Докато гледах вашия двубой, най-после разбрах какво се опитваше да ми втълпиш толкова упорито. И ти, и той сте различни от останалите. Не бях виждал такова изострено внимание, такава мощ. Аз щях да умра на арената. Вече съм убеден в това. Никога няма да постигна такова майсторство.

— Не си прав — възрази Бяс. — Сега си на… колко? Деветнайсет? Тепърва ще навлизаш в разцвета си. След пет-шест години ще си по-страшен боец и от двама ни. — Неочаквано прихна. — Всички млади гладиатори трябва да се радват, че Бейн вече не е един от тях. Мислил ли си какво ще правиш занапред? Има какви ли не търговски начинания, в които можеш да вложиш богатството си. Можеш да станеш ленив дебелак.

— Връщам се в родината си — каза Бейн. — Императорът ми даде два дни да напусна Каменград.

— Е, такава е благодарността на властниците…

Бейн сви рамене.

— Той е бездушен човек, какво друго да очаквам от него? Ще се върна в Кайр Друаг. Копнея да видя планините, да усетя тревата под босите си крака. Защо не дойдеш с мен? Тъкмо ще ме научиш как да се справям със стопанство.

— Може и да те навестя някога, но Кара ще се омъжи след четири месеца и искам да съм на сватбата ѝ. Искам да видя как расте мой внук. Дано е момче. Момичетата са същинско чудо, но ми се ще да има и малко разнообразие в живота ми. — Старият гладиатор се изправи и прегърна Бейн. — Знаеш ли, може би трябва да отидеш при баща си и да се сдобриш с него.