Кралят [bg]

Придружен от Логан и Йерас, Лорн наближи Бренвост по въздух. Бяха взели змейовете на съгледвачите си и изпревариха Ониксовата гвардия с един час, за да известят за пристигането ѝ и да подготвят посрещането ѝ. Слънцето залязваше, обагряйки в златно, розово и пурпурно водите на залива, в който се движеха само няколко кораба, и които се отдалечаваха от пристанището.

Построен на устието на източния ръкав на Ворл, през последните години Бренвост се беше разраснал много благодарение на търговията със Седемте града. Сега кварталите му се простираха отвъд първите укрепени селища и средновековните му крепостни стени — отчасти разрушени и оголени от старите си камъни — ограждаха само историческия му център и замъка. В момента се строеше по-голяма крепостна стена. Тя обаче се състоеше само от две редици укрепления, които трябваше да се съединят на брега, но все още бяха далеч от завършването си, и няколко безполезни укрепени порти, които — издигнати там, където главните улици преминаваха в пътища — чакаха крепостните стени да ги съединят.

Лорн бавно направи един кръг над града.

Улиците му гъмжаха от народ. Кейовете на пристанището, където нямаше нито един акостирал кораб, изглеждаха като залети от панаир. Всяко местенце, всеки двор бяха завзети от палатки. Навсякъде горяха лагерни огньове, дори в пресъхналите ровове на замъка. При портите се простираха цели села от палатки, разпънати в изкопите и по насипите на строежите. И непрекъснато се появяваха нови, всеки ден все повече и повече — това бяха несретниците, които прииждаха от околните села с жалките си имущества. Лорн направи знак на Логан и Йерас, че се спуска, и — с развети знамена — двамата кацнаха след него върху най-високата тераса на замъка. Предупреден, че пристигат Черни гвардейци, губернаторът на града ги чакаше и с огромно облекчение разпозна — по шлема, скандския меч и резбованото забрало — капитана на Ониксовата гвардия.