Кралят [bg]

— Негово Величество ви очаква.

Върховният крал прие Лорн в главната зала на кулата, на светлината на факли, скрити в сенките, които тесните сводове хвърляха. Сивите гвардейци, които бяха дошли да вземат Лорн и го бяха ескортирали от стаята му до залата, го оставиха да влезе сам през големите врати, които двама войници с алебарди отвориха пред него. Кралят седеше на Трона от абанос и оникс, Естеверис стоеше прав до него. Лорн влезе сред пълна тишина и докато Алдеран I го гледаше пронизително с омраза, пристъпи до трона, застана на едно коляно с наведена глава и поздрави. Кралят почака, после каза:

— Това, че ви приемам, рицарю, е услуга, която правя на Естеверис.

— Благодаря, сир.

— Благодарете и на Естеверис.

Лорн вдигна очи и погледна към бившия министър. Двамата мъже кимнаха с глава.

— Поемате голям риск, като се появявате пред мен — продължи Върховният крал. — Всеки на ваше място ще направи всичко възможно да бъде забравен — Лорн мълчеше и като се наведе напред, кралят добави по-тихо. — Как става така, че никога не успявам да разбера къде свършва наглостта ти и къде започва безразсъдството ти? — после се изправи и отново промени тона си. — Станете, рицарю.

Лорн се подчини и изтърпя невъзмутимо погледа на Върховния крал.

Алдеран беше облечен в черно и изглеждаше по-добре. Седеше изправен и гласът му макар и все още дрезгав, вече не беше като на болен старец. Но дясната му ръка продължаваше да е облечена в ръкавица. И дясната страна на лицето му беше скрита както от полумрака в залата, така и от мрежичката от ситни халкички, която носеше — също като баща си — под своята корона с инкрустирани оникси.

— Слушам ви — каза Върховният крал.

— Вярно ли е, че банди гелти опустошават Исерн и вече заплашват Бренвост? — попита Лорн.

— Това трябва да се провери, но да, всичко сочи, че е вярно.

— Известен ли е броят им?

— Не.

— А кой ги командва?

— И това не се знае. Но нищо не доказва, че тези групи се подчиняват само на един вожд.

— Сигурен съм, че е така. Познавам гелтите. Бил съм се с тях в Далатия.

— И ако предположим, че сте прав?

— Тогава нямате работа с банди разбойници, а с предните отряди на армия, която се придвижва насам.

Върховният крал остана невъзмутим. Обърна се към Естеверис и го попита:

— Вашето мнение?

— Сир, доверявам се на опита на рицаря. Както каза, той познава гелтите, тъй като се е бил с тях и…

— Искам вашето мнение, Естеверис.

Естеверис се поколеба, хвърли към Лорн поглед, който издаваше смущението му, и призна:

— Винаги основавам мнението си само на проверени факти и истини, сир. А ние нямаме сигурна информация. Какво можем да направим, за да се осведомим с точност? Докладите на неколцина вестоносци, които късно достигнаха до нас и понякога си противоречат, и приказките на пътници, предавани от хан на хан. Няма никакво съмнение, че Исерн е бил нападнат. Може би дори пристанището на Бренвост е било застрашено — или скоро ще бъде. Но що се отнася до останалото…

Върховният крал се обърна отново към Лорн. С едно движение на ръката върна думата обратно към него и го прикани да възрази на бившия министър.