Три романа с Шерлок Холмс

– Откъде тогава сте сигурна?

Лицето на госпожа Дъглас мигом се озари в усмивка.

– Нима е възможно цял живот съпругът да крие някаква тайна, а жената, която го обича, да не подозира нищо? Досетих се по отказа му да говори за някои периоди от пребиваването си в Америка. Досещах се и по някои предпазни мерки, които вземаше. Досещах се но неволно изтървани думи. Досещах се по неговия поглед, когато идваха нечакани, непознати посетители. Бях напълно сигурна, че има някакви силни врагове, че според него са по следите му и затова е винаги нащрек. Дотолкова бях сигурна, че години наред се плашех, когато закъсняваше.

– Мога ли да попитам кои бяха думите, привлекли вашето внимание? – намеси се Холмс.

– Долината на ужаса – каза дамата. – Това бе изразът, който той употреби, когато го разпитвах. – „Бях в Долината на ужаса – каза той – и още се намирам в нея.“ „Никога ли няма да се измъкнем от Долината на ужаса?“ – питах го аз, когато забелязвах, че е по-угрижен от обикновено. „Понякога си мисля, че това е невъзможно“ – отговаряше ми той.

– Положително сте го питали какво има предвид под „Долината на ужаса“?

– Питала съм го, но тогава изражението му ставаше много мрачно и той клатеше глава. Казваше: „Стига, че и единият от нас е в нейната сянка. Моля Бога тази сянка никога да не падне и върху тебе!“ Това е истинска долина, където той е живял и там му се е случило нещо ужасно, сигурна съм. Но не зная нищо повече.

– А да е споменавал някога имена?

– Да, когато пострада при лов преди три години, имаше температура и бълнуваше. Спомням си, че непрекъснато повтаряше едно и също име. Произнасяше го ядосано и с някакъв страх. Името е Макгинти, Глава на управата. Когато съпругът ми се съвзе, попитах го кой е Макгинти, Глава на управата и кого управлява. „Слава Богу, никога не ме е управлявал!“ – разсмя се той и нищо повече не научих. Но има връзка между Макгинти, Главата на управата и Долината на ужаса.

– Има още един въпрос – каза инспектор Макдоналд. – Запознали сте се с господин Дъглас в един лондонски пансион, нали, и сте се сгодили в Лондон? Имаше ли някаква загадъчност, нещо скрито или потайно около вашата сватба?

– Загадъчност имаше. Винаги има загадъчност. Но нямаше нищо потайно.

– Да не би да се е появил съперник в любовта?

– Не, аз бях без каквито да е ангажименти.

– Положително вие сте научили, че венчалният му пръстен е бил взет. Това говори ли ви нещо? Нека допуснем, че негов стар враг го е проследил и е извършил това престъпление, но каква ли може да е била причината да вземе венчалния пръстен?

Мога да се закълна, че за миг бледа сянка на усмивка се мярна върху устните на жената.

– Изобщо не мога да си представя – каза тя. – Несъмнено това е твърде необичайно.