Три романа с Шерлок Холмс
- Автор: Конан Дойл Артър
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191523610
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «Три романа с Шерлок Холмс». Краткое содержание книги:
– Да; сър, поряза се при бръснене вчера сутринта.
– Забелязали ли сте да се порязва и друг път?
– Отдавна не му се беше случвало, сър.
– Навежда на някои мисли – каза Холмс. – Естествено може и да е чисто съвпадение, но може да свидетелства и за изнервяне, което сочи, че човекът е имал причина да се чувства заплашен от опасност. Забелязахте ли нещо необикновено в поведението му вчера, Еймс?
– Стори ми се малко неспокоен и възбуден, сър.
– Хм! Нападението може да не е било напълно неочаквано! Изглежда, напредваме, макар и бавно, нали? Но може би вие предпочитате да задавате въпросите, господин Мак?
– Не, господин Холмс, при вас случаят е в по-добри ръце.
– Е, тогава да минем към визитката. Д.В.341. Картонът не е луксозен. Има ли такъв картон в къщата?
– Струва ми се, че няма.
Холмс прекоси стаята, отиде до бюрото и капна по малко от всяко шише с мастило върху попивателната.
– Надписът не е бил направен в тази стая – заключи той. – Едното мастило е черно, а другото – лилаво. И е било използвано дебело перо, а тези тук са тънки. Не, според мен е направен другаде. Говори ли ви нещо надписът, Еймс?
– Не, сър, нищо.
– А вие какво смятате, господин Мак?
– Навежда ме на мисълта за някакво тайно общество, също както и рисунката върху ръката.
– И аз така мисля – обади се Уайт Мейсън.
– Е, можем да го приемем като работна хипотеза, а после ще видим доколко с това превъзмогваме трудностите. Член на такова общество се промъква в къщата, издебва господин Дъглас, почти пръсва от упор черепа му с това оръжие и избягва, като прегазва рова, оставяйки междувременно визитка до трупа, а това, когато се спомене от вестниците, ще уведоми останалите членове на обществото, че актът на отмъщение е бил извършен. Така нещата изглеждат свързани. Но защо оръжието да е тази пушка, а не нещо друго?
– Там е въпросът.
– И защо е изчезнал пръстенът?
– Именно.
– И защо досега не е арестуван никой? Вече минава два часът. Предполагам, сигурно основателно, че от зазоряване насам всеки полицай в радиус от четирийсет мили търси непознат мокър човек.
– Точно така е, господин Холмс.
– Е, ако той няма леговище наблизо или ако не се е преоблякъл веднага, те не биха го изпуснали. И все пак досега не са го заловили! – Холмс отида до прозореца и разгледа през лупата си петното кръв. – Отпечатъкът несъмнено е оставен от обувка. Стъпалото е необикновено широко, човек би казал, че е изкривено навън. Странно, защото доколкото личи следата в калния ъгъл, човек би си помислил, че стъпалото не е безформено. Както и да е, отпечатъкът по перваза никак не е ясен. А какво е това под малката маса?
– Гирите на господин Дъглас – каза Еймс.
– Но тук е само едната гира. Къде е другата?
– Не зная, господин Холмс. Може комплектът и да не е бил пълен. От месеци не съм ги виждал.
– Гирите не са налице... – съвсем сериозно каза Холмс, но забележката му беше прекъсната от силно почукване по вратата.
В стаята надникна висок, загорял, наперен и старателно избръснат мъж. Не ми беше трудно да отгатна, че това е Сесил Баркър, за когото бях чул. Властният му поглед, в който се криеше въпрос, бързо мина от лице на лице.
– Извинете, че прекъсвам обсъждането ви – каза той, – но не е зле да чуете последните новини.
– Арестуван ли е някой?
– Чак такова щастие нямаме. Но са открили велосипеда на убиеца. Захвърлил го е. Елате да го видите, намира се на стотина ярда от входната врата.
На алеята заварихме трима-четирима слуги и зяпачи, които разглеждаха велосипеда, измъкнат от гъсталака вечнозелени храсти, където бил скрит. Беше стар „Ръдж-Уитуърт“, в лошо състояние като след дълъг път. Имаше чанта с гаечен ключ и масленица, но по нищо ни си личеше кой е собственикът.
– Ако вещите имаха номера и бяха регистрирани, щеше да бъде огромно облекчение за полицията – каза инспекторът. – Но не трябва да сме неблагодарни. Ако не можем да установим къде е отишъл, поне има вероятност да разберем откъде е дошъл. Но какво, за Бога, го е накарало да захвърли велосипеда? И как, по дяволите, е избягал без негова помощ? Струва ми се, че в този случай няма и лъч светлина, господин Холмс.
– Нима? – замислен се обади приятелят ми. – Чудя се дали имате право.
Глава 5
Участниците в драмата
– Свършихте ли с огледа на кабинета? – попита Уайт Мейсън, когато се върнахме в къщата.
– Засега да – отвърна инспекторът, а Холмс кимна.