Жените, които го познаваха [bg]

– Казаха ми, че сте искали да говорите с мен. – Махмуд посочи с палец някъде зад гърба си, за да покаже кои са „те“. Ваня предположи, че има предвид жената на рецепцията.

– Махмуд Каземи? – попита тя и стана. Били направи същото.

– Да. За какво става дума?

– Ние сме Ваня Литнер и Били Русен от „Риксморд“. – Двамата показаха служебните си карти и Махмуд ги погледна незаинтересувано. – Искаме да ви зададем няколко въпроса за смяната ви вчера.

Махмуд кимна и тримата седнаха. Ваня бутна към него снимка на Роланд Юхансон.

– Познавате ли този човек?

Шофьорът взе снимката и се вгледа внимателно.

– Може би...

Ваня почувства нетърпение. Роланд Юхансон изглеждаше като член на „Ангелите на Ада“ с обезобразеното си лице. Срещнеш ли го, няма начин да не го запомниш. Как беше възможно Каземи да се колебае? Може и да не е сигурен за часа, но не може да не знае дали го е видял или не.

– Може би се е качил на автобуса ви вчера – услужливо каза Били. – В Льовста.

– Льовста...

– Между Стенторп и Мариедал.

Махмуд вдигна глава от снимката и се втренчи в Били с малко уморено изражение.

– Знам къде е. Карам автобуса там.

– Извинявайте.

В стаята настъпи тишина. Ваня отпи от кафето си.

Махмуд Каземи погледа снимката още малко, а после я сложи на масата и кимна убедено.

– Спомням си, че той се качи, защото миришеше.

– На какво? – попита Ваня.

– На пушек. Сякаш е горил нещо.

Ваня кимна насърчително и се зачуди дали някои хора имат по-добра памет за миризми, отколкото за това, което са видели. Тя не можеше да повярва, че шофьорът на автобуса не позна Роланд Юхансон веднага щом видя снимката.

– Спомняте ли си къде слезе?

– Брюна.

– Виждали ли сте го преди това в Льовста?

– Не.

– Сигурен ли сте?

– Не, но мисля, че щях да го запомня. С този голям белег.

Ваня предпочете да не коментира. Бяха получили онова, за което бяха дошли.

Тя и Били благодариха на Махмуд за помощта и му дадоха телефонния си номер, в случай че той си спомни още нещо. Излязоха от автобусното депо и тръгнаха към колата, без да разговарят. Махмуд ги беше насочил към Брюна. Знаеха часа и мястото. С малко късмет новите следи нямаше да свършат дотам. Щяха да се върнат в управлението и да продължат.

Още едно пътуване с колата.

Същата оглушителна тишина.