Лотарията [The Winner - bg]

— Тогава какво те интересува? — свали очилата си Лу Ан.

— Лотарията — наведе се към нея той и повдигна въпросително вежди.

— Какво те интересува за нея? — Тонът на Лу Ан бе равен и спокоен.

~ Ти си я спечелила преди десет години. Сто милиона долара.

— И?

— Как го направи?

— Купих си билет, който се оказа с печелившите числа. Как иначе се прави тая работа?

— Нямам предвид това. Нека да ти разкажа нещо. Без да навлизам в подробности, порових се внимателно в съдбите на много хора, спечелили от лотарията през последните години. Определен брой от тях винаги стигат до фалит. При това значителен брой. Девет от дванайсет всяка година. Раз-прас, направо можеш да си сверяваш часовника по тях. Изведнъж се натъквам на дванайсет души в рамките на една година, които всички са избегнали големия провал. И ти си точно в средата на списъка. Как е възможно това?

— Откъде да знам? — хвърли му бегъл поглед тя. — Наела съм си добри специалисти, които управляват парите ми. Може би и другите са направили така.

— Не си плащала и данъци върху доходите през девет от десетте години. Сигурно и това помага.

— Откъде знаеш?

— Нали ти казах, Лу Ан, човек може да се добере до всякаква информация. Просто трябва да знаеш къде да търсиш. А аз знам.

— Трябва да говориш с финансовите ми съветници. По онова време пътувах, може би доходите ми не са подлежали на облагане в Щатите.

— Съмнявам се. Писал съм достатъчно материали по въпроса и знам, че Чичо Сам е в състояние да обложи с данъци всичко, до което се докопа.

— Ами тогава се обади в Данъчното управление.

— Това не е материалът, върху който работя.

— Материал ли?

— Точно така. Забравих да споделя с теб причината, поради която съм тук. Казвам се Томас Донован. Може би не си чувала за мен, но аз съм журналист във „Вашингтон Трибюн“ от трийсет години и съм много добър, повярвай ми. Нищо, че сам се хваля в момента. Преди известно време реших да напиша материал за националната лотария. Лично аз мисля, че това си е чиста гавра. Собственото ни правителство се подиграва с най-бедните си граждани. Подхвърля какви ли не примамки, страхотни реклами, блазни хората да обръщат в пари купоните за социални помощи и да си купуват билети с надеждата да спечелят, макар че шансът е едно на милион. Извинявай, ако ти звуча сантиментално, но аз пиша само за неща, които ме вълнуват. Както и да е, първоначално възнамерявах да пиша за това как богатите изсмукват парите на бедните, ако случайно спечелят. Нали ги знаеш ония финансови акули, занимаващи се с инвестиране в какво ли не и правителството просто им разрешава да си развяват байрака, и когато печалбите се стопят почти изцяло, се намесват данъчните и тъй като все има нещо да не е платено, взимат и последния цент на нещастниците, оставяйки ги победни отпреди. Добър материал беше, чувствах, че хората имат нужда от него. Но докато правех проучванията, се натъкнах на едно съвпадение, засягащо всички спечелили през твоята година — не бяха загубили нито цент. Всъщност, съдейки по данъчните им декларации, са станали по-богати. Значително по-богати. Затова те открих и ето ме тук. Искам само едно — истината.