Лотарията [The Winner - bg]

Ригс се взря с широко отворени очи в нея. Тя извърна поглед.

— Къде? — запита тя. Ригс клатеше яростно глава, но тя не му обърна внимание.

— Нека да бъде на много оживено място — каза Донован. — „Кръчмата на Мичи“. Сигурен съм, че знаеш къде е. В един часа. И не води никого със себе си. Прекалено съм стар за пистолети и състезателни коли. Ако усетя, че приятелят ти или някой друг е наоколо, сделката пропада. Ще се обадя на шерифа в Джорджия. Ясно ли е?

Лу Ан дръпна слушалката от Ригс и затвори с трясък. Той я хвана за раменете.

— Би ли желала да ме осведомиш какво става? Кого се предполага, че си убила? Някого в Джорджия ли?

Лу Ан се изправи, лицето й беше алено от внезапно разкритата тайна. Ригс я сграбчи за ръката и я дръпна грубо към себе си.

— Кажи ми, по дяволите, какво става.

Тя се завъртя и светкавично заби десния си юмрук в брадичката му. Главата му отхвръкна назад и се удари в стената.

Когато се свести, Ригс лежеше на леглото. Лу Ан седеше до него и налагаше удареното място със студен компрес. Главата го болеше ужасно.

— По дяволите! — изруга през стиснати зъби той.

— Извинявай, Матю, не исках да направя такова нещо. Просто…

— Не мога да повярвам, че ме просна в безсъзнание — взря се изумено в нея Ригс. — Не съм някой мъжкар грубиян, но не мога да повярвам, че жена ме свали на пода с един юмрук.

— Доста потренирах като малка — усмихна се тя, — а и съм твърде яка. Но си мисля, че ударът в стената беше от решаващо значение — прояви любезността да добави тя.

Ригс потърка челюстта си и седна.

— Следващия път, когато спорим и решиш да ми биеш един, просто ми кажи и ще се предам веднага. Съгласна ли си?

— Няма да те удрям повече — докосна лицето му нежно тя и го целуна по челото.

— Ще се срещнеш ли с него? — Ригс погледна към телефона.

— Нямам друг избор.

— Идвам с теб.

— Нали го чу? — поклати глава Лу Ан.

— Не мога да повярвам, че си убила някого — въздъхна Ригс.

Лу Ан на свой ред пое дълбоко дъх и реши да му каже.

— Не съм го убила. Беше при самозащита. Мъжът, с когото живеех преди десет години, се беше забъркал в някаква афера с наркотици. А аз случайно попаднах в разгара на скандала.

— Значи уби приятеля си?

— Не, мъжа, който уби приятеля ми.

— А полицията…

— Не дочаках да видя какво ще правят.

— Наркотици. Оттам ли са парите? — Ригс се огледа.

— Не, разбира се — изсмя се Лу Ан. — Той беше от дребните играчи. Това тук няма нищо общо с дрогата.

Ригс отчаяно искаше да попита кое тогава има нещо общо, но се въздържа, защото усети, че за момента му е разкрила достатъчно тайни от миналото си. Затова безсилно наблюдаваше как тя излиза от стаята, влачейки покривката на леглото зад себе си. Добре очертаните мускули на голия й гръб излъчваха осезаемо напрежение.

— Лу Ан? Това ли е истинското ти име?

— Лу Ан Тайлър — обърна се тя и кимна леко. — Беше прав за Джорджия. Преди десет години бях съвсем друга.