Когато мъжете, които бяха тръгнали на лов, стигнаха до брега рано вечерта, настроението им беше много добро. Носеха на раменете си няколко убити прасета, а в торбите им тежаха няколко яребици. Като се перчеха и шегуваха, те вървяха самоуверено към огнището, което бяха направили на открито, и имаха голямо желание да пийнат и по някоя бира.
Но Гидиън не искаше бира. Той искаше Сара. Нямаше търпение да й каже за водопада, който бяха открили в края на портокаловата горичка. И вече кроеше планове как ще отидат с нея там на следващата сутрин. Щяха да се къпят при водопада, после да ядат портокали и накрая щяха да се любят в усамотената гора.
Като прехвърли малката брезентова торбичка от едната си ръка в другата, той си мислеше за подаръците, които й носеше: едно изтъркано камъче от блестяща скала, няколко портокала и една изящна малка миниатюра от слонова кост. Особено беше горд с последното. Миниатюрата беше чудесна и на нея беше изобразено крайбрежието на Атлантис. Това беше един малък, ръчно изработен предмет от слонова кост, не по-голям от палеца му. За него той бе дал на един от своите хора най-хубавия си ловджийски нож. И беше сигурен, че тя много ще го хареса, защото едва ли бе виждала в живота си по-красиво нещо.
Но къде беше тя? Той беше напълно сигурен, че ще го чака тук. После погледна към къщичката им и видя, че лампата на прозореца свети. Изглежда вече се бе прибрала в техния дом. А ако е там, беше най-добре да иде веднага при нея. Като видя Луиза, която стоеше край огнището и мълчеше, той даде знак на мъжете, които носеха прасетата върху коловете, да излязат напред. Усмихнати до уши, те положиха убитите животни в краката й като крале, които поднасят скъпоценности на някоя кралица.
— Добре ще се нахраним тази вечер, Луиза — заговори Гидиън и хвърли в краката й още една торба, после продължи:
— Опечете първо яребиците. Ще ядем от тях, докато чакаме да се опече свинското. И не позволявай на твоя мъж да ги развали с нескопосното си готвене, чу ли ме? Ти умееш да печеш добре свинското. Да видим как ще го направиш сега.
— Така е! — съгласи се Сайлъс, който стоеше близо до Гидиън. Той бе изпил повече алкохол от това, което можеше да понася, и затова хич не го интересуваше дали яденетата му не са особено качествени. — Момичето явно умее да пече свинско, нали? — Той й хвърли един сластолюбив поглед. — Пък и я бива не само за това. Вярвайте ми, това е истината, момчета.
Мъжете се сбутаха, намигнаха си и се изкикотиха, после погледнаха крадешком към Луиза, за да видят каква ще бъде нейната реакция. При такъв коментар обикновено тя цялата се изчервяваше и му отвръщаше много остро.
Тъй като нейните жлъчни забележки доставяха голямо удоволствие на мъжете, те винаги с нетърпение очакваха да чуят как ще отговори тя на техните грубовати закачки.
— Престани вече, Сайлъс! — отвърна тя вяло.
И тъй като не каза нищо повече, Сайлъс я запита:
— Само това ли ще кажеш, бе момиче? — Той се облегна на рамото на Гидиън. — Какво мислите за това, момчета? Успял ли съм най-после да укротя тази дребна женичка?
