Пиратска целувка
- Автор: Джефрис Сабрина
- Серия: lord trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Ташева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пиратска целувка». Краткое содержание книги:
Господи, той е толкова умен!
Харгрейвс енергично поклати глава в знак на отрицание.
— Негова светлост графът не доведе флотата, защото искаше да запази репутацията на госпожица Уилис. Кълна ви се! Не каза нищо и на хората си кой живее на този остров от страх да не напуснат кораба в Сантяго, като чуят името ви. А госпожицата отказа да тръгне с него, докато той не й обеща, че ще продължи да си мълчи за Атлантис.
Гидиън загледа сурово този дребен мъж, който въпреки всичко винаги беше успявал да се изравни с него.
— А защо трябва да ти вярвам?
— Ако смятах дори за момент, че тия от флотата ще дойдат да превземат острова, капитане, защо щях да остана тук? Можех да замина с „Дифайънт“ и да взема жена си с мене.
Той наистина бе прав. Гидиън беше достатъчно умен, за да разбере, че е така. Погледът му се отклони от Харгрейвс към Ан, а нейното лице беше помръкнало от страх.
— Моля ви, господине — каза тя с глас, като че някой я душеше, — пощадете Пети. Той остана тук заради мене. И той, както и аз, вярваме в бъдещето на Атлантис. Няма да го понеса, ако… му се случи нещо.
— Не се тревожете, госпожице Ан — намеси се Сайлъс. — Капитанът няма да направи нищо лошо на Харгрейвс. Разбира се, ако мъжът ви се държи добре на острова.
— Не се меси в тази работа, Сайлъс! — провикна се заплашително Гидиън. Той изгледа продължително Харгрейвс и за момент си представи какво удоволствие би изпитал, ако нареди да хвърлят един хубав бой на този човек, помогнал за заминаването на Сара.
Но той никога не бе одобрявал боя, пък и разбира се, не можеше да го направи, след като сладката малка Ан стоеше там, с ръка на сърцето, молейки го за милост. В случая Харгрейвс беше направил само това, което бе сметнал за свой дълг. Сара беше тази, която бе предала всички тях и го бе изоставила. Като изруга грубо, той свали ръката си от ризата на Харгрейвс.
— Добре. Правете с Ан каквото искате. Но не ми се мяркайте пред очите, ако ви е мил животът.
После тръгна към своята къща, която беше пуста и празна сега, когато един друг глас го спря.
— А какво ще правим с женитбите? — запита Куини. Можем ли още да си изберем съпрузи през останалите два дни?
Той я изгледа със студен поглед. Много му се искаше да й каже, че трябва да си избере съпруг до два дни. Щеше да бъде хубаво наказание за неприличния език на тази уличница, ако я накара да се омъжи насила за някой от неговите моряци.
Но дори още преди Сара да замине, той бе разбрал, че е глупаво да се опитва да диктува кой за кого да се ожени, особено след като искаше мъжете и жените да изпитват истински чувства един към друг. Това беше единственото, на което го бе научила Сара. Дори сексът не би могъл да замени уважението и любовта в брака, а те не можеха да съществуват, ако двама души са били събрани насила. Той я беше принудил да остане с него и сега плащаше жестока цена за това.
— Никой няма да се жени, освен по собствено желание.
Жените ахнаха от учудване, а Луиза излезе пред тях.
— Благодаря ви, капитане. Много благородно от ваша страна. И смея да кажа от името на всички жени, че сме ви благодарни за добрината.
— Добрина ли? Ами! Правя го, защото е от полза за Атлантис. И това няма да се промени само защото Сара си е отишла. Тя може да е изоставила всички ни, но това място ще продължи да съществува. И ние ще продължим своята работа.
С помощта на Бога те щяха да направят от Атлантис такова място, за което всички да им завидят, независимо дали Сара щеше да бъде тук, или не. А после един ден той щеше да я намери и да й покаже какво е зарязала. Защото вече не беше малкото момченце, което не умееше да се защити, когато една жена го изостави. Този път той имаше думата.
Глава 24