Пиратска целувка
- Автор: Джефрис Сабрина
- Серия: lord trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Ташева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пиратска целувка». Краткое содержание книги:
Господи, той е толкова умен!
— Но той не е такъв, за каквото го мислиш! Не е онова… ужасно същество, за каквото го представят вестниците. Той е умен, внимателен и…
— И отвлича жени за развлечение!
Тя преглътна мъчително. Беше трудно да обори последното му твърдение.
— Не е за развлечение. Вярно е, че ни отвлече. Постъпката му беше глупава, но ако ми дадеш достатъчно време да остана с него, ще го убедя да освободи онези жени, които искат да напуснат острова.
— Да ти дам достатъчно време ли? — Той я хвана за раменете. — Сара, той не е от онези милозливи старци от съвета на флотата, които можеш да убедиш със сладките си приказки да направят онова, което искаш. Той е закоравял престъпник!
— Ти не го познаваш!
— А ти познаваш ли го? — Той присви очи, докато гледаше простите й дрехи и босите й крака. — И колко добре познаваш този пират?
Като правеше усилия да не се изчерви, тя обърна лицето си настрани.
— Достатъчно добре. И го обичам, Джордан. Той ми предложи да се омъжа за него и аз приех. Ще се оженим вдругиден.
— Само през трупа ми! — избухна той. — Ако си въобразяваш дори за минута, че ще гледам безучастно и ще те оставя да направиш такава грешка…
Тя отново обърна очи към него.
— Това не е грешка! Напълно съзнавам какво правя!
— Да, също както знаеше какво правиш, когато беше хлътнала по онзи проклет полковник Тейлър!
Тя се дръпна рязко от него.
— Как можеш… как… — Тя спря и си пое въздух няколко пъти, за да овладее гнева си. — Как смееш да ги сравняваш двамата! Полковник Тейлър искаше моята зестра. А Гидиън не иска нищо от мен, освен любовта ми.
Джордан потърка опакото на свитата си в юмрук ръка като че искаше да я стовари върху нечие лице. Вероятно върху това на Гидиън.
— Чуй се само какво говориш, Сара. Защитаваш човек, който мрази английските благородници още откакто е започнал да плава по море. Знаеш ли колко много англичани е обрал? Колко жени е изнасилил и колко…
— Той никога не би обладал жена, освен ако тя не е съгласна — измърмори тя. После цялата се изчерви и отклони погледа си. Дявол да го вземе, не трябваше да казва това нито на Джордан, нито на когото и да е било друг. — Аз… исках да кажа…
— Искаш да кажеш, че те е прелъстил — извика той гневно. После пъхна ръката си в горния джоб на сакото си и извади един пистолет. — Сега се налага да го убия!
Тя се хвърли към него и започна да дърпа с всички сили ръката му.
— Ако падне дори косъм от главата му, няма никога да ти простя!
— Да, това много ще ме затрогне! — изръмжа той, като се опитваше да я отблъсне от себе си. — Къде е сега този проклетник?
— Да не си посмял! Иначе… ще те издам на пиратите, преди да можеш да напуснеш този остров! Кълна се в това!
Хората на Гидиън нямаше да направят нищо на Джордан, ако тя не им позволеше. Те бяха започнали да й се доверяват, а дори и да я уважават.
Но за Гидиън не беше толкова сигурна. Ако той сметнеше дори за миг, че Джордан е дошъл да я вземе, щеше да го окове във вериги. Трябваше да направи всичко възможно, за да не се срещнат двамата мъже. Джордан я изгледа с отворена уста.
— Да ме издадеш на пиратите ли? Нима би направила такова нещо?
— Не мога да ти позволя да го нараниш, не разбираш ли? Няма да допусна да доведеш хората си тук и да разрушиш Атлантис. Не ти ли е ясно? Той се е превърнал сега в нещо като град, където хората живеят, работят и имат семейства. Не можеш просто да докараш твоите оръдия и да изравниш всичко със земята. Няма да допусна това!
— Толкова ли е ценно всичко това за теб?
— Това място е всичко за мен — каза тя спокойно и съвсем сериозно.
Той отклони погледа си от нея и прибра пистолета в джоба си.
— Много добре. Ще направя каквото искаш.
Тя го изгледа подозрително.
— Какво значи „каквото искам“?
— Няма да докарам оръдията си тук. Ще отплавам обратно, без дори пиратите да разберат, че съм идвал. — Той я изгледа с пронизващ поглед. — Но само при едно условие.
— Условие ли?
— Да дойдеш с мен.
Нещо я жегна силно под лъжичката. Трябваше да очаква това. Джордан винаги беше готов да направи каквото е нужно, за да я опази, дори ако се наложи да използва и принуда.
— Имай предвид — добави той, като видя изражението на лицето й, — че моите хора получиха нареждане да нападнат, ако не се върна на „Дифайънт“ до дванадесет часа на обяд. А аз няма да замина, ако ти не тръгнеш с мене, дори ако заради това ще трябва да гледам оттук как унищожават острова.
Хладни тръпки я побиха.
— Джордан, не искай това от мен. Тук има някои жени, които искат да си отидат и наистина трябва да ги вземеш, но аз…