Небето винаги е там
- Автор: Бах Ричард Дэвис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ружа Мускурова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небето винаги е там». Краткое содержание книги:
Не можеш да стигнеш доникъде с вяра, но можеш да отидеш където поискаш със знание и разбиране. Ако не познаваш закона, рано или късно ти ще го нарушиш, а когато не се съобразиш със закон на аеродинамиката, ще напуснеш небето с огромна скорост.
Така че нарушаването на закона от страна на пилота, би било същото, което ти наричаш „грях“. Ти можеш да определиш греха като „нарушаване Закона на Бога“ или нещо такова. Но зная за твоя грях, че той е нещо срамно, отвратително, твърде смътно формулирано — ти не трябва да извършваш този грях поради причини, които не разбираш достатъчно добре. Е, при пилотирането грехът не може да бъде поставен под въпрос. Той не е замъглен и неясен в съзнанието на летеца.
Ако нарушаваш законите на аеродинамиката, ако се опитваш да задържиш ъгъл на атака на крилото от 17 градуса, вместо от 15 градуса, ти ще бъдеш отхвърлен от Бог със силен удар. Ако не се разкаеш и не летиш в хармония със законите на аеродинамиката, ще бъдеш наказан — с огромна сума за заплащане ремонта на самолета — ако въобще някога повече летиш. При полет получаваш свобода само когато следваш законите на небето. Ако не се чувстваш готов да им се покориш, ти ще останеш привързан към земята до края на живота си. А това пилотите наричат „ад“.
В тази религия, за която говореше той, имаше толкова големи дупки, че през тях човек можеше да премине с камион.
— Всичко, което правите, е да замествате словата на проповедниците в църквата с термини от авиацията! Всичко, което правите…
— Точно така. Небето не е идеалният символ, но той може лесно да бъде възприет. Далеч по-трудно е да проумееш различните интерпретации на Библията. Когато някой пилот се задържи повече на върха на лупинга, никой не казва, че това се случва по волята на небето. Това не е нещо мистериозно. Момчето нарушава закона на гладкото летене, опитвайки твърде висок ъгъл на атака — обтичане, при което се получава срив на потока, губи се подемна сила и той полита надолу. Той съгрешева, бихте казали вие, но ние не смятаме, че това е нещо отвратително и неприлично, ние не го убиваме с камъни заради това. Това просто е една глупост, която показва, че той има още какво да учи за небето.
Когато този пилот се приземи, той не размахва юмрук на небето… той е бесен на самия себе си, защото не се е придържал към правилата на летене. Той не моли за благосклонност и не търси опрощение — отново се връща в небето и поправя своята грешка. Започва лупинга с малко по-висока скорост. Прошката за него идва само тогава, когато поправи грешката си. Простено му е, защото сега е в съгласие с принципите на летене и лупингът му е успешен и красив. Това са неговите „небеса“… да бъде в хармония с този закон, да го познава и да го следва.
Той взе нов циферблат от работната маса и се мушна в самолета.
— Можеш да продължиш да правиш сцени, ако искаш — каза той. — Онзи, който не познава тези принципи, би казал, че магическото издигане на тежкия самолет във въздуха е цяло чудо, без въжета или жици, които да го издърпват нагоре. Но за него това е мистерия само защото той не познава небето. Пилотът не мисли, че това е някакво чудо.
И когато един пилот, управлявал само задвижвани от двигател машини, види как един планер набира скорост в небето, без да има двигател на борда, той не си казва „тук има нещо необяснимо, чудодейно“. Той знае, че летецът в безмоторния самолет е изучил добре принципите на летенето и прилага своите знания на практика.
Вероятно няма да повярвате, но ние не боготворим небето, като че ли то е нещо свръхестествено. Не смятаме, че трябва да си изграждаме идоли и да им принасяме в жертва човешки живот. Единственото нещо, от което имаме нужда, е да бъдем в хармония със законите на небето, за да се чувстваме свободни. Тогава идва и радостта от летенето, онова, което кара пилотите, след като се приземят, да говорят, че са били близо до Бога.
Той притегна жиците на новия циферблат, внимателно проучвайки ги.
— Когато ученикът пилот започне да разбира законите и се увери, че те работят за него, така както работят и за всички останали пилоти, тогава летенето се превръща в удоволствие и той с нетърпение очаква да отиде на летището. Проповедниците желаят хората от тяхното паство да очакват по същия начин църковната служба… за да научат нещо ново — нещо, което да им донесе радост и независимост и да ги освободи от веригите на земята. Накратко пилотът, опознавайки небето, се чувства щастлив и всеки ден за него е неделя. Не трябва ли така да се чувства всеки мирянин, посещаващ църквата?