Небето винаги е там

Въобще не смятах да му обяснявам, че бях посещавал всички църковни служби в града през последните трийсет години или че знаех повече за Бог и Библията, отколкото той би научил и за хиляда години, летейки с тези евтини, раздрънкани самолети. Всъщност изпитвах известно съжаление към него, тъй като изобщо не знаеше с кого разговаря. Сам си бе виновен с този негов смешен „клуб на летеца“.

— Добре — каза той, — нека да изясним това, за което говорим. Вместо да казваме „бог“ например, нека кажем „небе“. Сега небето не е Бог, но за хората, които обичат да летят, то може да бъде символ на Бога — нелош символ, ако се замисли човек.

— Сетивата на пилота са много чувствителни към небето. Небето е винаги там горе… то не може да бъде скрито, премахнато, оковано с вериги, взривено. Небето съществува, независимо дали го приемаме или не, дали гледаме към него или не, дали го обичаме или мразим. То е там — спокойно и безбрежно. Ако не можеш да го проумееш, то се превръща в нещо много загадъчно, нали? Непрекъснато се движи, променя, но никога не си отива. Не обръща внимание на нищо друго, освен на себе си.

Той измъкна циферблата от мястото му, но продължи да говори, без много да бърза.

— Небето винаги го е имало и винаги ще го има. То не те разбира погрешно, не наранява чувствата ти, не изисква от теб да правиш нещата по точно определен начин и в точно определено време. Така че не е лош символ на Бог, нали?

Той сякаш говореше на себе си, докато внимателно и бавно откачаше жиците на циферблата.

— Това е доста неподходящ символ, защото Бог изисква…

— Почакай — прекъсна ме той. Помислих, че ми се присмива. — Бог не иска нищо от нас, щом и ние нищо не искаме. Когато пожелаем да научим нещо за него, тогава се сблъскваме с неговите повели. Същото е и с небето. То не иска нищо от нас до момента, в който пожелаем да научим нещо за него, до момента, в който пожелаем да полетим. И тогава от нас започват да се изискват много неща, тогава откриваме закони, на които трябва да се подчиним.

— Някой някога бе казал, че религията е начин да откриеш истината и това определение не е лошо. Религията на пилотите е летенето… то е техният начин да открият небето. Пилотът трябва да се подчинява на законите на небето. Не зная какво наричаш закони на твоята религия, но законите на нашата религия се наричат „аеродинамика“. Следвай ги, покори им се, и ти ще летиш. Ако не ги зачиташ, няма достатъчно думи или високопарни фрази, които да изразят това, което би се случило… ти никога няма да се издигнеш над земята.

Тогава го хванах натясно.

— А вярата, мистър Флай-бой! Човек трябва да вярва…

— Остави това. Единственото нещо, което има значение, е да се подчиняваш на законите. О, трябва да вярваш достатъчно, за да пожелаеш да опиташ, но не мисля, че „вяра“ е точната дума. „Копнеж“ е по-подходящата. Важното е дали се подчиняваш на законите, а не дали вярваш в тях.

Съществува такъв закон на небето, например, който казва, че ако рулираш с този самолет срещу вятъра със скорост от 45 мили в час, със спусната надолу опашка и при подходящо тегло, той ще полети. Веднага ще се откъсне от земята и ще се издигне в небето. Има още много закони, които започват да действат след това, но това е един чудесен основен закон. Не е нужно да вярваш в него. Само трябва да се опиташ да развиеш скорост от 45 мили и тогава сам ще се убедиш в неговото съществуване. Може да опитваш това много пъти и ще разбереш, че той действа всеки път. Тези закони не се ин-тресуват от това дали ти вярваш в тях, или не.