Другата Болейн

— Тук е единственото място, на което мога да бъда себе си.

— Искаш да кажеш, че не е публичният дом? — попитах аз.

Той поклати глава.

— Вече не ходя там. Изгубих желание за това.

— Да не си влюбен? — попита цинично Ана.

За моя изненада той погледна встрани и се изчерви.

— Не и аз.

— Какво има, Джордж? — попитах го.

Той поклати глава.

— И нещо, и нищо. Нещо, за което не мога да ви кажа, и нищо, което да смея да направя.

— Някой от двора ли е? — попита с любопитство Ана. Той придърпа един стол до камината и се взря в жаравата.

— Ако споделя, трябва да обещаете, че няма да кажете на никого.

Ние кимнахме с глави, задружни като сестри, решени да узнаят цялата истина.

— Дори нещо повече: не трябва да говорите една с друга за това, когато изляза от стаята. Не искам да ме коментирате зад гърба ми.

Това вече ме разколеба.

— Да се закълнем, че няма да говорим дори помежду си ли?

— Да, иначе няма да ви кажа нищо.

Ние се поколебахме, но любопитството ни надделя.

— Добре — каза Ана от името на двете. — Кълнем се.

Младото му красиво лице се сбърчи и той го скри с ръкава на ризата си.

— Влюбен съм в мъж — каза той простичко.

— Франсис Уестън — казах аз моментално.

Неговото мълчание потвърди предположението ми.

Лицето на Ана застина от ужас.

— Той знае ли?

Джордж поклати кестенявата си глава.

— Тогава не трябва никога да намекваш за това, нито да споделяш с някого — нареди му тя. — Това трябва да бъде първият и последен път, когато заговаряш за това, дори с нас. Трябва да го изличиш от сърцето и ума си, и никога вече да не го поглеждаш.

Той отправи поглед към нея.

— Зная, че е безнадеждно.

Ала тя не му даваше този съвет от загриженост към него.

— Поставяш ме в опасно положение — каза тя. — Кралят никога няма да се ожени за мен, ако ни опозориш.

— Това ли била цялата работа? — попита той, внезапно разярен. — Това ли е всичко, което има значение? А не това, че съм влюбен и подтикван към грях като последен глупак. Нито това, че никога няма да бъда щастлив, женен за змия и влюбен в човек, който ще разбие сърцето ми — важно е само и само това, че репутацията на мистрес Ана Болейн трябва да се запази неопетнена.

В този миг тя полетя към него, с ръце, разперени като нокти на граблива птица, но той хвана здраво китките й, преди да се бе докопала до лицето му.

— Погледни ме! — изсъска тя. — Не се ли отказах от единствената си любов, не разбих ли сърцето си? Не ми ли каза ти тогава, че цената си заслужавала?

Той я избута назад, но нищо не бе в състояние да я накара да се успокои.

— Погледни Мери! Не я ли откъснахме от съпруга й, а мен от моя? Сега и на теб ще ти се наложи да се откажеш от някого. Ще трябва да изгубиш голямата любов на живота си, така както аз изгубих своята, и както Мери изгуби нейната. Недей се жалва за разбитото си сърце, след като ти уби моята любов, след като я погребахме заедно и тя се изпари!

Докато Джордж се бореше с нея, аз я хванах откъм гърба и ние тримата застанахме неподвижни, като участници в маскен бал, наредени, за да представим някаква чудновата идея — аз, хванала я за кръста, той за ръцете, а тя самата — с разперени ръце, все още на няколко инча от лицето му.