Бунтовници

Когато стигаме града, всички разговори в камиона са секнали, заменени от стиснати устни и пребледнели лица. Маркъс криволичи по паважа между дупки с човешки размер и отломки от разрушени сгради. Пътят става малко по-равен, когато излизаме от територията на безкастовите и стигаме по-чистите квартали на града.

Тогава чувам изстрели. Отдалече звучат като пукане.

За миг губя ориентация и пред очите ми са отново лидерите на Аскетите, коленичили на тротоара, и Безстрашните с празни погледи и пистолети в ръце; виждам единствено майка ми, която се обръща, за да посрещне куршумите, и Уил, който се свлича на земята. Хапя стиснатите си юмруци, за да не се разплача, а болката ме връща към реалността.

Мама ми заръча да бъда храбра. Но ако знаеше, че нейната смърт толкова ще ме изплаши, дали би се пожертвала с такава готовност?

Маркъс се откъсва от конвоя и завива по Медисън Авеню. Когато стигаме на две преки от Мичиган Авеню, където се води сражението, той отбива в малка уличка и гаси двигателя.

Фернандо пръв изскача от каросерията и ми подава ръка.

– Хайде, Бунтовник! – подканя ме с намигване.

– Какво? – възкликвам, докато се прехвърлям през преградата на каросерията.

Той отваря чантата, върху която е седял по пътя. Претъпкана е със сини дрехи. Започва да рови из тях и да мята от време на време по нещо на двете ни с Кристина. На мен се пада яркосиня тениска и сини джинси.

– Бунтовник – повтаря той. – Съществително. Човек, който се противопоставя на установената власт, но не е непременно воюващ.

– Непременно ли трябва да квалифицираш всичко? – обажда се Кара, прокарвайки ръце през русата си коса без блясък, за да оправи непокорните кичури. – Ние просто вършим нещо и по някакво стечение на обстоятелствата сме в група. Няма нужда непременно да лепиш етикети.

– Харесва ми да квалифицирам нещата – отвръща Фернандо и повдига тъмните си вежди.

Поглеждам към Фернандо. Последния път, когато проникнах в централата на една от кастите, бях с пистолет в ръка и оставих трупове след себе си. Ще ми се този път да стане различно. Имам нужда този път да бъде различно.

– Това ми харесва – казвам. – Бунтовник. Идеално.

– Ето, виждаш ли? – обръща се към Кара Фернандо. – Не съм единственият.

– Поздравления – кисело отвръща тя.

Забивам поглед в моите дрехи на Ерудит, докато останалите се преобличат.

– Не е сега моментът да спазваш благоприличие, Дървената – подмята с остър поглед Кристина.

Знам, че е права, затова събличам червената си риза и я заменям със синята. После хвърлям поглед към Маркъс и Фернандо, за да се убедя, че не гледат към мен, и сменям и панталона. Оказва се, че четири пъти трябва да подгъна крачолите, а когато стягам колана, джинсите бухват отгоре като надут хартиен плик.

– Тя „дървена“ ли те нарече току-що? – пита Фернандо.

– Да – отвръщам. – Аз дойдох при Безстрашните от кастата на Аскетите.