Бунтовници
- Автор: Рот Вероника
- Серия: Дивергенти #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542711179
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Бунтовници». Краткое содержание книги:
Преобразена след досега взетите решения, Трис за пореден път трябва да избира къде принадлежи – дори ако това означава, че ще се изправи срещу тези, които обича най-много. И отново само тя е в състояние да предотврати катастрофата. Но първо трябва окончателно да приеме, че е Дивергент, без и да подозира къде ще я отведе това. А една огромна тайна е напът да преобърне целия свят...
„Бунтовници”, дългоочакваното продължение на „Дивергенти” на Вероника Рот, отвежда читателите на едно наситено с невероятен екшън и екстремни усещания пътешествие, не по-малко въздействащо от предшественика си. Изпълнена със сърцераздирателни обрати, романтични моменти и могъщи прозрения за човешката природа, книгата ще допадне на читатели от всички възрасти.
– Планът ви е тотален провал – отсича Кристина. Тя е първата, която взима думата.
– Точно затова дойдохме при вас – казвам. – За да ни кажете как да го поправим.
– Първо, да прехвърлите на диск толкова важна база данни, за каквато става дума, е пълен абсурд – започва тя. – Дисковете или се чупят, или попадат в ръцете на неправилния човек, както изобщо става с всички физически тела. Предлагам да използвате мрежата.
– Да… какво?
Тя поглежда бегло останалите Ерудити. Един от тях – млад мъж с очила и шоколадова кожа – се обажда:
– Хайде, кажи им. Вече няма смисъл да го пазим в тайна.
Кара отново обръща поглед към мен.
– Много от компютрите в лагера на Ерудитите са свързани с компютрите на другите касти. Затова Джанийн толкова лесно контролираше симулацията от компютъра на Безстрашните, вместо от този на Ерудитите.
– Какво? – обажда се Кристина. – Искаш да кажеш, че когато ти хрумне, можеш да бръкнеш в базата данни на компютъра на всяка от кастите?!
– Не можеш да „бръкнеш“ в базата данни – уточнява младият мъж. – Това е против всяка логика.
– Това е просто метафора – намръщено отвръща Кристина. – Ясно?
– Метафора в смисъл просто на обикновен израз? – уточнява той, също намръщен. – Или пък метафора като определена категория на речта?
– Фернандо – прекъсва го Кара, – концентрирай се върху основния въпрос.
Той кимва.
– Нека просто приемем факта, че компютърната мрежа така или иначе съществува – продължава Кара. – Това може да е спорно от гледна точка на етиката, но съм убедена, че в момента работи в наша полза. Както компютрите имат достъп до информацията на останалите касти, така биха могли и да изпратят определена информация до всички тях. Ако ние разпратим информацията, която искате да съхраните, до всички касти, нейното унищожение ще стане невъзможно.
– Като казваш „ние“ – прекъсвам я, – да не би да имаш предвид, че…
– Ние би трябвало да дойдем с вас – довършва тя. – Е, не всички, разбира се, но някои от нас задължително. Иначе как ще се ориентирате в централата на Ерудитите?
– Нали си даваш сметка, че тези, които дойдат с нас, може да бъдат убити – намесва се Кристина. После се усмихва. – Не може през цялото време да се криете зад гърба ни, защото има опасност да си счупите очилата.
Кара сваля очилата си и ги пречупва на две.
– Ние вече изложихме живота си на риск, като дезертирахме от нашата каста – казва тя. – И ще рискуваме отново, за да спасим кастата от самата нея.
– Освен това имаме полезни инструменти – надига се тъничък гласец зад Кара. Иззад лакътя ѝ се подава малко момиче, на не повече от десет – единадесет години. Черната ѝ коса е къса като моята, но е бухнала като ореол около главата.
Двете с Кристина се споглеждаме.
– Какви точно инструменти? – питам.
– Това са само прототипи – уточнява Фернандо, – затова не ги съдете твърде критично.
– Критиката не е по нашата част – казва Кристина.
– Тогава как усъвършенствате нещата? – обажда се малкото момиче.
– Всъщност не го правим – с въздишка отвръща Кристина. – Затова те все повече се влошават.
– Ентропия – кимва момиченцето.
– Какво?!
– Ентропия – изчуруликва малката. – Това е теория, според която температурата на цялата материя във Вселената постепенно се изравнява. Известна е и като „топлинна смърт“.
– Елия, това е грубо опростяване – скастря я Кара.
В отговор Елия ѝ се изплезва. Не успявам да се овладея и избухвам в смях. Досега не съм виждала някой от Ерудитите да се плези. Но и не съм си общувала кой знае колко с малки Ерудити. Само с Джанийн и нейните подчинени. Включително брат ми.
Фернандо прикляква край едно от леглата и измъква кутия изпод него. Ровичка вътре известно време и накрая вади малък кръгъл диск. Изработен е от матов метал, какъвто често виждах в централата на Ерудитите, но никъде другаде. Той ми го подава върху отворената си длан. Щом посягам да го взема обаче, го дръпва обратно.
– Внимателно! – казва. – Това го донесох от централата, не сме го изобретили тук. Ти беше ли там, когато нападнаха Прямите?
– Да – отговарям. – Точно там.
– Помниш ли как се пръснаха стъклата?
– И ти ли си бил там? – питам, присвивайки очи.
– Не, но те записаха всичко и после ни го показаха в централата на Ерудитите – отвръща. – Както казах, изглеждаше така, сякаш стъклата се чупят от изстрелите, но това не е истина. Един от войниците на Безстрашните запрати един от тези близо до витрините. То излъчва сигнал, който слухът не улавя, но именно той пръска стъклата.