Войната на вярата
- Автор: Модезит-младши Л. Е.
- Серия: Войната на вярата #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Здравка Ефтимова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Войната на вярата». Краткое содержание книги:
Вместо да говори, той предаде молбата за предприемане на маневрата до командира.
— Пак ли? — долетя в отговор.
Трайстин разчлени диаграмата, която разкриваше идеята му, на отделни части и изтъкна как „Уилис“ би могъл да използва свободната от прах зона над еклиптиката, за да се издигне под ъгъл над вражеския кораб. Това щеше да бъде особено удачно, когато корветата на възвращенците преминеше сектора Троджън след планетата Шива, тъй като възвращенецът бе принудил Трайстин също да излезе над еклиптиката.
— Разрешавам ти да действаш.
Трайстин разсеяно огледа Яма. Повечето от масата на малкия сателит, състоящ се от лед и скали, бе разпиляна в космоса. Дори при стойност на g, равна на единица, лейтенантът усещаше стомаха си свит на кълбо. Възвращенецът беше използвал торпедата си, за да създаде предпазен екран от скали и лед, който щеше да попречи на преследващия го „Уилис“. При ускорението, което бе достигнал Трайстин, или предпазните екрани щяха да бъдат съсипани, или акумулаторите щяха да изгърмят… а може би щяха да се случат и двете неприятни неща.
Не… командирът не бе изгубил следата на корветата. Възвращенецът наистина беше умен, ала недостатъчно.
„Уилис“ продължи да скъсява разстоянието до корветата и Трайстин се засмя. Разполагаше с необходимия ъгъл за нападение; в каквато и посока да поемеше възвращенецът, предимствата бяха на страната на „Уилис“. Ако той предпочетеше да остане над еклиптиката заедно с „Уилис“, само за броени минути кръстосвачът щеше да го засече чрез дисплеите за фина настройка. Ако възвращенецът се спуснеше към центъра на равнината на системата, прахът щеше да го забави по-бързо, отколкото „Уилис“.
Следата върху дисплея за фина настройка изчезна.
— Той е изключил всичките системи на кораба.
Трайстин увеличи чувствителността на рефлексите си и напрегна до краен предел системата за енергийно захранване на кораба, мърморейки си под нос. Струваше му се, че почти долавя къде се е притаил възвращенецът, ала се съмняваше дали енергийните датчици на торпедата можеха да открият корветата. Това означаваше да изстрелят торпедата буквално напосоки, надявайки се, че топлинните им датчици биха могли да засекат вражеския кораб.
— Първи изстрел. — Лейтенант Десол подаде импулс за изстрелване на първото торпедо.
След като отново регулира сигнала, изстреля и второто.
— Втори изстрел.
Наложи се Трайстин да използва пет торпеда, докато неутрализира възвращенеца. При петия изстрел беше ужасно изпотен, пилотската му униформа бе подгизнала; бързо охлаждащата се мъгла от разтопен метал и синтетични материали от унищожения кораб се разпръсна в космоса — едва сега картината по екраните се проясни.
— Командире? — долетя гласът на Кейко. — Можем ли да свалим предпазните колани?
Трайстин се изчерви.
— Свободни сте да свалите предпазните колани. Възвращенският кораб е неутрализиран.
— Пет торпеда ли използвахте, сър? — този въпрос долетя по мрежата, зададен от Акибоно.
Джеймс погледна към Трайстин.
— Възвращенецът беше твърде добър — оправда се Трайстин.
— Много добър — добави Джеймс. — Но не достатъчно.
Трайстин изтри мокрото си чело. Опита се да прогони от ума си представата, че се намира в безмълвен кораб с изключени бордови системи, а единствената му надежда е вражеското торпедо да не го удари.
— Аз ще поема контрол над кораба, лейтенант.
— Разполагате с контрола над кораба, сър.
— Бихте ли ни донесли чай тук, в пилотската кабина? — Обърна се към техниците Джеймс.
— Ще бъдат необходими няколко минути, докато го приготвим, сър. Самоварът не беше завързан с предпазни колани като нас.
Момчешката усмивка отново се появи по лицето на Джеймс.
— Нищо, нищо. Вода или каквото и да е друго ще свърши същата работа.
— Мисля, че ще можем да направим чай, след като почистим.
— Неприятните страни на войната — отбеляза командирът.
Трайстин още веднъж изтри челото си и едва тогава се отпусна в креслото.
След по-малко от десет минути пристигна Албертини с две чаши чай.