Опасно наследство

На три от четирите лица се изписа страх.

— Аз самият мислех да се заема с джудо — продължи лидерът, изпъна ръката си и стегна мускули. — Колко време трябва, за да станеш добър?

— Занимавам се по три часа дневно вече почти дванадесет години и още не съм достигнал олимпийските стандарти — отговори Адам и проследи с поглед как тъмнокосият мъж в палтото с качулка мина пак покрай купето. Този път той се втренчи направо в Адам, а после бързо отмина. — Разбира се — продължи Адам, — ако искаш сериозно да се занимаваш с джудо, трябва да притежаваш едно-единствено качество — дързост. Никой не може да те научи на това. Или го имаш, или го нямаш.

— Имам дързост — каза нападателно Тери. — Не се страхувам от нищо. И от никого — добави той, като гледаше право в Адам.

— Добре — каза Адам. — Защото може да ти се удаде случай да докажеш твърдението си, още преди да сме завършили пътуването.

— Какво намекваш? — попита момчето с якето „Хайл Хитлер“. — Искаш да се бием или какво.

— Не — каза хладно Адам. — Просто в този момент ме следи частен детектив, който се надява да ме хване, когато прекарвам нощта с жената на клиента му.

Четиримата замълчаха за първи път по време на пътуването. В очите им се четеше нещо като уважение.

— Ще бъдеш ли с нея? — попита лидерът.

Адам кимна заговорнически.

— Добро парче ли е в леглото? — попита Тери похотливо.

— Не е лошо — каза Адам, — изобщо не е лошо.

— В такъв случай само ни покажи този детектив и ние ще го подредим за през нощта — каза лидерът, удари с лявата ръка десния си бицепс и с явно удоволствие вдигна стиснатия си юмрук.

— Това може да се окаже прекалено — каза Адам. — Но ако го задържите малко, докато аз сляза на „Уотърло Ийст“, ще имам поне достатъчно време, за да предупредя дамата.

— Нито дума повече, кавалере — каза лидерът. — Твоето любопитно приятелче ще бъде оставено на Чаринг Крос, овързано като колетна пратка.

Останалите трима младежи избухнаха в смях и Адам започна да съзнава, че само за една седмица Романов бе успял да го превърне в лъжец почти от класата на покойния баща на Робин.

— Ето го — прошепна Адам, когато мъжът с палтото мина за трети път.

Всички погледнаха навън в коридора, но видяха само отдалечаващия се гръб.

— Влакът трябва да пристигне в „Уотърло Ийст“ след единадесет минути — каза Адам, като погледна часовника си. — Затова предполагам… ако още мислите, че ще можете…

Четиримата от новосъздадения екип се наведоха напред в нетърпеливо очакване.

След няколко минути Адам се измъкна, като остави вратата на купето широко отворена. Тръгна бавно в обратна посока на тази, в която бе видял да заминава мъжът в синьото палто. Стигна до края на вагона, обърна се и видя, че мъжът върви бързо към него. Когато мина покрай отвореното купе, вдигна ръка, за да привлече вниманието на Адам, но в този миг от купето го сграбчиха две ръце, мерна се черно кожено яке и мъжът изчезна вътре със сподавен вик. Вратата се затвори и щорите се спуснаха.