![Мадам дьо Помпадур [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/7/3/6/madam-do-pompadur-bg-download.jpg)
Мадам дьо Помпадур [bg]
- Автор: Циглер Клаудия
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ЕМАС
- ISBN: 9789543572441
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Мадам дьо Помпадур [bg]». Краткое содержание книги:
Едва ли има друго име в историята, чието споменаване да събужда толкова противоречиви представи и толкова емоционални фантазии.
Мадам Дьо Помпадур...
Женска красота и женска хитрост, остър ум и брилянтна способност за оцеляване, изтънчен вкус и безмерно прахосничество, невиждан разкош и войни и мизерия се сливат в образа на една жена, станала въплъщение на съблазънта, лукса и греха.
Мадам Дьо Помпадур...
Жан огледа малкия кабинет и за пореден път се възхити от реда тук. Всяка папка, всяко чекмедже, всяка лавица имаше етикет, надписан лично от краля.
Луи си пишеше редовно и със семейството, с приятелите и доверениците си. Той пишеше красиво, умееше да си служи с думите, да се изразява елегантно, с лирична лекота. Жан обичаше всяко от писмата, които ѝ бе изпратил.
Кралят завърши писмото и се подписа, а тя остави книгата и се надигна.
– Простете, сир, ще позволите ли да ви откъсна за малко от писането?
– Но разбира се – отговори галантно Луи.
Облечена в сребърна рокля, избродирана с блещукащи полумесеци, Жан отиде при него.
– Намислила съм нещо и бих желала да помоля за вашето разрешение.
– И какво по-точно сте намислили?
Тя се облегна леко на креслото му, наклони глава и го погледна.
– Първо ми обещайте, че няма да отхвърлите молбата ми!
Кралят остави перото и посегна към ръката ѝ.
– Как да ви дам позволение за нещо, като не знам за какво се отнася?
– Просто ми позволете, сир, моля ви! – усмихна се нежно Жан.
– Когато ме гледате така, не съм в състояние да ви откажа нищо. – Луи се засмя и се облегна назад. – Е, добре, мадам, имате моето разрешение. – В очите му светна любопитство. – Сега ще ми кажете ли какво сте намислили?
– Искам да си имам театър!
Луи я погледна слисано.
– Но "Комеди Франсез" и "Комеди Италиен" редовно дават представления в Двора!
– Така е, но аз искам да си имам свой театър. Моите актьори ще играят само пред избран кръг хора, в интимна среда. Ще ви хареса, обещавам. – Думите избликваха неудържимо от устата ѝ, гласът ѝ звучеше еуфорично. – Ще даваме комедии, опери, даже балети!
Луи кимна замислено.
– Надявам се, съзнавате какво ще говорят за вас в двора?
– Е, те и сега говорят лошо за мен, нали?
Жан приседна на страничната облегалка, без да му позволи да забележи, че скептичните му думи я изпълниха с несигурност. Какво ще стане, ако изпълнението ѝ не му хареса?
Луи помилва рамото ѝ и притисна лице върху меката материя на ръкава.
– За бога, мадам, вие наистина сте несравнима. Всяка друга жена щеше да поиска диадеми или летен дворец, а вие искате театър!
Жан се засмя дръзко.
– Първо, Ваше Величество, имайте предвид, че с моето желание ще доставям удоволствие на други хора, най-вече на вас, и второ... – тя го прегърна и пошепна съвсем близо до устните му – ... разбира се, че съм несравнима!
Очите му засвяткаха.
– Пречите ми да работя, мадам.
– О, най-смирено моля за прошка, сир!
Жан седна в скута му и впи устни в неговите. Той я притисна силно и тя усети възбудата му. Пръстите ѝ се плъзнаха в отвора на яката и помилваха голата кожа на силните гърди и рамене. Той погали гърдите ѝ, талията, бедрата и дъхът ѝ се ускори. Луи я вдигна на ръце и внимателно я положи върху мекия килим на пода.
40.
Жан разказа за проекта си първо на херцог Дьо Лавалиер и той се въодушеви.
– Ваш собствен театър, тук, във "Версай"? Каква великолепна идея!
Зарадвана, Жан се засмя. Очакваше идеята ѝ да му хареса. Лавалиер споделяше мнението ѝ, че репертоарът във "Версай" е твърде консервативен. Молиер, Расин, Корней – класици, играни още при Луи XIV. В това, разбира се, нямаше нищо лошо, но модерният театър предлагаше много повече.
– Смятам, че ще е най-добре да съставим постоянна трупа – продължа Жан. – Със собствен статут. Ще играем само пред поканени гости. А който желае да се включи в трупата, непременно трябва да има опит в театрални изяви.
– Много правилно – съгласи се серизно херцог Дьо Лавалиер. Не искаше никой да го заподозре, че участва в трупа от бездарни аматьори. Очите му светеха. – Представете си, маркизо, ще можем да поставим дори пиеси от Данкур или Дюфрене!
– Точно така – кимна Жан.
Силно се надяваше проектът ѝ да се увенчае с успех. Кралят обичаше разнообразието, а решението ѝ представленията да се изпълняват в частните му апартаменти също беше по вкуса му. "Имате право да си изберете музиканти, художници и занаятчии от двореца – каза ѝ той след като двамата се любиха в кабинета му. – Но ми обещайте да не давате само пиеси, а и опери. Обичам да ви слушам как пеете."
– Как мислите, маркизо, кого да включим в театралната трупа? – попита нетърпеливо херцогът.
Жан помисли малко.
– Да започнем с херцогиня Дьо Бранка и херцог Дьо Ниверне. Бихме могли да се обърнем и към граф Дьо Коани, той също обича театъра и участва в представления.
– А херцог Д'Айен?
– Разбира се. И мадам Дьо Марше.
– Точно така!