Мадам дьо Помпадур [bg]

Поласкана, Жан се засмя.

– Това изобщо не му пречи да ухажва красивите жени. Повярвайте, господа, този човек е все така опасен!

– Права сте, скъпа, както винаги – ухили се Пари Дюверни.

– Въпреки воднянката той продължава да сменя любовниците си – намеси се с усмивка Пари дьо Монмартел. – Този любовен живот е уморителен дори за младеж.

Тримата поговориха за последните военни действия, за трудностите при снабдяването на армията и за победата при Року. Пари Дюверни имаше работа навън и скоро се сбогува, но не преди да обещае, че много скоро ще я посети във "Версай". Когато излезе, в салона се възцари тишина.

– Предполагам, идвате в дома ни не само защото сте искали да видите брат ми, маркизо.

– Прав сте. Надявам се да ми помогнете с малко информация.

– Някой човек от Двора ли имате предвид?

– Да. Граф Дьо Морпа.

– Министъра? – Банкерът се замисли за момент. – И така, семейството му от поколения служи на краля на Франция. Баща му изпаднал в немилост, но дядо му е бил кралски канцлер.

– Известно ми е – отвърна бързо Жан. Познаваше семейната история на Морпа. Свали ръкавиците си и се обърна отново към Пари дьо Монмартел: – Интересува ме що за човек е той. Какъв е характерът му, има ли личен живот...

Пари дьо Монмартел я наблюдаваше с интерес.

– Ще позволите ли да попитам защо?

– Човек трябва да познава враговете си, за да се пребори с тях – отговори сериозно Жан.

– Значи предполагате, че именно той ви пише онези гадни писма?

– За съжаление не мога да го докажа – отвърна тихо тя.

Пари дьо Монмартел стана от креслото и ѝ протегна ръка.

– Елате, искам да ви покажа нещо.

Двамата влязоха в малка стая без прозорци, граничеща с кабинета му. На стената висеше голям портрет на четиримата братя Пари, подобен на онзи в кабинета. Банкерът натисна скрит в стената механизъм и картината се плъзна настрана. Появиха се няколко по-малки овални портрета. Смаяна, Жан позна кралските министри и други влиятелни придворни. Пари дьо Монмартел ѝ кимна сериозно.

– Вие сте абсолютно права. Човек трябва да познава враговете си, за да се пребори с тях. А за мен е важно постоянно да виждам лицата им.

Банкерът се обърна към портрета най-вдясно. От платното високомерно ги гледаше безполовото лице на граф Дьо Морпа.

– Жан-Фредерик Филипо, граф Дьо Морпа – представи го Пари дьо Монмартел. – Разгледайте внимателно това лице, Жан! Питате ме какъв човек е? Амбициозен, интелигентен, с остър език, готов на всичко, за да получи признанието на краля. Мечтае да стане първи министър, и то много по-силно от Ришельо и Д'Аржансон. Готовността му да служи безусловно на краля е по-голяма от тази на всеки друг министър или държавен секретар. Несъмнено Морпа е превъзходен министър.

Точно там е проблемът, помисли си с гняв Жан – талантът и уменията на Морпа са извън всяко съмнение. Още една причина, поради която кралят държи на него.