Мадам дьо Помпадур [bg]

Чувството, че някой е осведомен за интимния ѝ живот, я измъчваше. Непрестанно се питаше кой е злодеят.

Все пак успя да се отърси от неприятните мисли и да поговори любезно с маршала.

– Много съм ви благодарна, че ми отделихте цял час от скъпоценното си време.

Пажът, който водеше кучетата, и камериерката Софи ги следваха на известно разстояние. Редом с грамадния, широкоплещест Сакс Жан изглеждаше малка и крехка. Лицето на немеца бе подпухнало от болестта, но стоманеносините очи светеха с предишната сила.

Думите ѝ извикаха усмивка на лицето му. Когато се наведе към нея, Жан разбра защо жените все още го намират за неустоим.

– За разлика от много други аз изпитвам искрено удоволствие да ви виждам и да разговарям с вас, мадам – отвърна той с лек поклон.

Посрещането, устроено му от краля, го бе направило по-сговорчив, но Жан усети, че дълбоко в себе си маршалът все още е обиден, задето принц Дьо Конти бе избран за главнокомандващ на кралските армии.

Тя го погледна право в очите и рече тихо и настойчиво:

– Франция има нужда от мъже като вас, маршале.

Маршалът скри ръце в джобовете на палтото от груботъкано платно, подплатено с кожи, и скептично вдигна вежди.

– Трудно ми е да го повярвам, мадам. Както знаете, аз служа на Негово Величество с тяло и душа и изпълнявам всичките му желания, както кралят лично ме увери само преди часове. Но очевидно това няма особено значение, защото други хора в този двор се радват на много по-големи почести.

Жан се усмихна с разбиране. Необузданият темперамент открай време пречеше на маршала да крие истинските си чувства. Тя харесваше честността му. За него името и рангът не означаваха кой знае какво. Жан си спомни разказите на Пари Дюверни и усмивката ѝ стана още по-широка. В Двора и пред обществото на Париж маршалът съумявал да се държи прилично, но в армията не правел разлика между простите войници и офицерите със синя кръв. Войниците го обичали и били готови да се жертват за него, но благородните господа се чувствали обидени и лишени от съсловната си чест, затова го мразели.