Степени на свобода.

Петрович се плъзна назад и се облегна на пейката край пътечката.

– Това ли беше? – попита отец Джон, докато се изправяше. – Това ли беше всичко?

– Да – отвърна Петрович. – Приключих. Какво си мислехте, че ще направя? Да се хвърля към гърлото ви, принуждавайки сестра Мари да ме убие? Вие сте толкова ёбаное прозрачен. И докато се отдалечавам от вас, вие ще се опитате да изтръгнете оръжието на някоя монахиня. Желая ви успех. Ще ви е необходим.

Той обърна гръб на звука от кратка, но напрегната борба и отиде при Карило в задната част на църквата.

Кардиналът го погледна мрачно.

– Прав беше. Нищо не знам.

– Пфу – рече Петрович. – Колата ми е отвън. По-добре да тръгвам.

– Знаеш къде да ме намериш, ако имаш нужда от някакъв съвет относно връзките.

– От обрекъл се на безбрачие свещеник? Не мисля, макар да разбираш от алкохол.

– Както вече казах, изпадал съм няколко пъти в подобна ситуация и ми се иска да се справиш добре. – Карило протегна ръката си. – Грижи се за себе си.

Петрович нямаше нищо против да я разтърси.

– Бъдещето настъпва.

– Всички ние навлизаме в него, секунда след секунда.

Петрович бутна крилата на вратата с гърба си и започна да набира номера на своите баварски куполостроители.

– Според мен скоро ще разбереш – каза той, – че някои от нас се придвижват много по-бързо.