Степени на свобода.
- Автор: Мордън Саймън
- Серия: The Metrozone series #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-452-7
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Степени на свобода.». Краткое содержание книги:
Майкъл е неизмеримо сложен ИИ, попаднал в капан под останките на Кулата Ошикора. Някой ден Петрович ще го освободи – просто трябва да вярва, че Майкъл ще запази здравия си разум дотогава.
Мади и Петрович са изпаднали в криза на доверието. Тя го напуска, но Петрович е убеден, че все още го обича.
Соня Ошикора също обича Петрович. Но играе някаква сложна игра и изобщо не е ясно дали възнамерява да го спаси от онова, което предстои.
ЦРУ иска да спаси света. Добре де, само Америка, но за тях това е едно и също.
Новият джихад на машините отново се обажда. Но Петрович го унищожи, нали така?
Някога Армагедонистите взривиха света, опитвайки се да убият кажи-речи всичко живо. Сега смятат да го направят отново.
И за кой ли път всички пътища водят към Петрович. Всеки иска нещо от него, а единственото, което иска той, е да бъде свободен…
Пръстите на Петрович се сгърчиха около чашата.
– Значи, отец Джон не е действал по собствена инициатива.
– Така изглежда. Днес ти вече вдигна две революции, защо да няма и трета? – Карило се прегърби още повече. – Може би ще пийна още малко от най-доброто уиски на Кентъки.
Петрович плъзна бутилката към него.
– Значи, и двамата преживяваме странни дни. Предполагам, че няма да споменаваш имена.
– Като знам какво се случва с хората, които ти се изпречват на пътя, не. Ще има разследване, проведено in curia12, и резултатите няма да бъдат оповестявани. Сигурен съм, че можеш да създадеш някакъв софтуер, който да проследи срещите и оставките, но те съветвам да не го правиш. – Карило повдигна бутилката и се намръщи, когато видя какво количество е останало. След това сви рамене и си наля отново. – Може и да действаме бавно, но за сметка на това щателно.
12 in curia (лат.) – в съда. – Б. пр.
– Като американците.
– Непрекъснато забравяш, че и аз съм един от тях.
– Самият ти непрекъснато забравяш, че си от тях. Но не бих нарекъл онова, което се случва там, революция. В ядрото й все още е Реконструкцията.
– Макензи беше свален за един час и ти получи всичко, което искаше. Това определено може да се нарече един вид победа.
– Но на каква цена. Чёрт, ние загубихме толкова много, за да получим толкова…
– Малко? Мога да направя списък на постиженията ти, но това няма да те накара да се почувстваш по-добре.
– Не мога да се престоря, че не съм го видял; при моите настройки мога да изгледам всичко отново с висока резолюция винаги когато пожелая. Не мога и да променя нещата – днес убих много хора и те няма да се върнат.
– Рядко го правят – промърмори Карило. – В такъв случай да приключваме тук. Ако все още искаш да го направиш, разбира се.
– Да. Размишлявах дълго и след като съм такъв ёбаный гений, трябва поне понякога да съм прав.
Петрович пресуши чашата си и вдигна ръка, готов за хвърляне.
Кардиналът го улови за китката и взе чашата.
– Достатъчно неща счупи за един ден.
Той я остави до своята и се надигна вдървено. Студът се беше просмукал в костите му, а кардиналът не беше изпил толкова много уиски, колкото Петрович.
Поведе го нагоре по стъпалата към високата дървена врата. Почука няколко пъти с кокалчетата на пръстите си; вратата се отвори съвсем мъничко, след това зейна широко. Сестра Мари, облечена както обикновено, стоеше отстрани. Когато се озоваха между външната и вътрешната врата, тя застана до Петрович и го огледа от главата до петите.
– Оръжията, моля – каза монахинята.
– Защо си мислиш, че нося?
– Ако не носиш, ще си помисля, че си откачил.
– Това е Свободната зона, а не Дивият запад. – Все пак Петрович вдигна ръка над главата си. – Можеш да ме претърсиш, сестро. Няма да намериш… хуй, знаеш ли какво? Ще сложа край на евтините преструвки и ще те оставя да си свършиш работата.
– Благодаря.
Ако смяташе, че просто ще махне с ръка и ще го пусне, той много бъркаше. Тя го претърси методично по своя си начин, също като мъжете, които охраняваше. Когато приключи, го погледна и примигна.
– Можеш да вземеш моя пистолет, когато излизаш – предложи му тя.
– Много мило от твоя страна. Но ще дойдат да ме вземат, а те разполагат с всички необходими оръжия.
Петрович свали ръката си и тръгна напред, но сестра Мери протегна ръка и го спря.
– Има няколко основни правила, mon ami13. Не го докосвай въобще, никога. Дори ако реша, че се каниш да се ръкуваш с него, ще се намеся. Второ: ти си тук въпреки моето мнение и аз все още не съм убедена, че това е добра идея. Ако нещата не тръгнат в добра посока или дори не поемат наникъде, ще поискам прекратяване. Oui?14
13 mon ami (фр.) – приятелю мой. – Б. пр.
14 Oui? (Фр.) – Да? – Б. пр.
Петрович кимна.
– В мен няма капчица гняв, сестро.
– Не ти вярвам. Ти можеш да произведеш гняв по същия начин, както произвеждаш електричество – от нищо.
Но тя бутна втората двукрила врата и я задържа, за да ги пропусне.
Вътре беше толкова светло – толкова много лампи, толкова много бяло и златно. Колони от мрамор и слонова кост поддържаха болезнено високия таван, а нефът беше направен така, че неустоимо да привлича погледа към бароковия покрит олтар.