Трубадур
- Автор: Стефанов Стефан Д.
- Серия: Колекция "Дракус" #10
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: GAIANA Book&Art Studio
- ISBN: 978-954-8633-75-8
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Трубадур». Краткое содержание книги:
Добрите намерения водят в Ада — и точно по този път е тръгнал Трубадур — мъж без минало и без бъдеще. Една погрешна дума — незачитане на местното табу в затънтен български край, го захвърля в смъртоносно приключение. Ако си изпратил любимата си в Отвъдното, сам трябва да я върнеш. И да, не го ли сториш, ще загинеш до седем дни.
Предстои му да премине границите на познатото, да се научи да вярва на очите си, а не на здравия разум, и да си припомни как се оцелява. Защото злото дебне отвсякъде — както по претъпканите градски улици, така и в забравените от бога диви гори.
Отчаяните действия да запази доброто у себе си го тласкат към нови и нови деяния, които постигат точно обратното, защото кръвта вода не става. И докато съдбата вади скелети от гардероба, за да тормози гузната му съвест, на пътя му се изпречват нови врагове, които нехаят за сложната му ситуация. Така, на ръба на лудостта, той узнава нещо, звучащо тъй лесно и просто — за да стигне до Ада, все пак трябва да умре.
Тя ме изгледа стъписана, най-после получила съпротивата, за която тъй бе копняла. Вплете грубо пръсти в косите ми и дръпна силно главата ми настрани.
— Няма да посмееш, няма! — изсъска тя в лицето ми.
— Защото ще изгубиш всичко, което имаш ли, дъще? — отвърнах аз с въпрос и се усмихнах въпреки болката. — Без мен и моя дворец, ти не ще си никаква кралица, а просто една от многото уличници, с каквито Адът е препълнен. Давай, убий ме и да видим как ще се справиш!
Тя изкрещя и ме зашлеви, после отново и отново, а аз само се смеех. Аурелия побесня и нареди да ме затворят. Не я видях с дни. Бях окована към леглото си и под непрестанно наблюдение. Когато се завърна, лицето ѝ бе озарено от победоносна усмивка. Издълбаха подземието. Приковаха ме тук.
Тя остана сама с мен и три дни мърмори древни магически слова над главата ми. Не знам кой я бе научил, но заклинанието бе изключително силно. Обвърза целия дворец с кръвта ми. Започна да ме реже и да оставя кръвта ми да тече. С времето басейнът се запълни. Моята сила потече в основите, вля се в стените и кулите, изпълни всичко. Аз бях като вградена в моя прекрасен затвор. Тук нямах възможността да се нараня. Нямаше кой да дойде и да ме освободи. Бях обречена завинаги. Ти си първото лице, което виждам след Кханел.
— Съжалявам — рекох аз, когато тя приключи историята си.
— Не съжаляваш, но поне ми съчувстваш — отвърна Лемет. — Виждам го в очите ти.
— Имам един въпрос относно нея — казах и аз. — Всички, докоснали се до слабините ѝ, са пострадали. Защо?
— Аааах, финалните ми думи! — усмихна се тя. — Когато ѝ се опълчих там, пред очите на всичките ѝ последователи, аз я проклех. Вложих в клетвата цялата си демонична енергия. Заклех я никога повече никой да не може да я задоволи. Да изгаря от желание, да разтваря бедра, но никой да не може да проникне в дълбините ѝ. Тогава тя ми се бе изсмяла, но не след дълго дойде тук при мен и ми показа какво съм ѝ причинила. В утробата ѝ бяха поникнали зъби — остри и здрави зъби, които разкъсваха всичко, което премине между бедрата ѝ…
Представих си гледката, представих си себе си с Аурелия и настръхнах. Какъв късмет, че още в началото се бе спряла на друг, а не на мен.
В настъпилата за момент тишина се ослушах и — да — чух стъпки. Някой, вероятно Кханел, идваше надолу. Слушайки разказа на Лемет, аз се бях отплеснал и изгубил представа за времето. Също усетила идването му, окованата жена ми рече:
— Идва тук редовно, нанася ми нов разрез, за да е прясна кръвта.
Аз трескаво се огледах, но нямаше къде да се скрия. Излезех ли му просто така… никакъв шанс. Проклятие, не бях предвидил какво ще правя в подобна ситуация! Сякаш прочела мислите ми, Лемет каза:
— Ще ти помогна.
Кханел пристъпи в мрака. Подуши въздуха — не му харесваше. Трупът на стража го бе притеснил — Онзи навярно вече бе идвал тук. Трябваше да се погрижат най-после за него. Той скочи в басейна и нагази до кръста. Заопипва с ръка за проклетата Лемет. Усети движението ѝ по трепета на кръвта и изведнъж в гърдите му избухна болка. Плътно до него се бе притиснало тяло, изплувало от кръвта. Миризмата на Лемет го бе обгърнала и бе прикрила неговата. Кханел се бе провалил.
Намушках го и с двете ръце едновременно, след това бързо извадих единия кинжал и го забих късо три пъти, изключително бързо, почти на същото място, разширявайки раната. Постоях за около половин минута, подпирайки тежкото тяло на Кханел с рамо, докато не го усетих как се отпуска и го оставих да цопне в кръвта.
Зад мен Лемет изплува с усмивка на изтерзаното си лице.
— Ах, колко сладко е чувството от кръвта му, вливаща се в моята!
Изгледах я погнусено и прибрах оръжията си. Тя запази усмивката си и ме погледна лукаво. Усетих как под повърхността крака ѝ се отърква в моя. Тя се засмя дрезгаво при въпросителния ми поглед.
— Хайде, Трубадур, не си тук, за да ме спасиш! Макар и отслабена, аз все още съм сукуб… Умея да разчитам мъжете. Кажи ми истината!
Е, нали затова бях дошъл — нямаше какво да увъртам. Разказах ѝ набързо за какво ми е нужна. Лемет приглади косата си и отлепи няколко кичура от челото си. Междувременно стъпалото ѝ продължаваше да се търка в бедрата ми.
— Моят клет серафим е донякъде прав. Входът към Ада, останал отворен за мен, се крие в същността ми. Има само един начин да ти го разкрия — ако се слеем в един общ любовен екстаз.
— Звучи ми доста нереалистично — изкоментирах аз.
— Обладай ме и ще разбереш — отвърна простичко тя.