Голямата игра
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #26
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-078-9
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Голямата игра». Краткое содержание книги:
— Остава Томилин — рече Володя. — Не е лошо да поговорим с него. Засега той е също в Тюмен.
— Може да поговорим — съгласи се Грязнов. — Въпросът е от кого се страхува той повече, от теб или от Козлачевски. Боя се, че не е от теб…
Телефонът иззвъня и прекъсна думите му.
— Борисич! — зарадва се Грязнов. — Как се сети? — И даде знак на Володя да вдигне слушалката от деривата.
— Вчера имаше покушение срещу Мансуров — съобщи Турецки.
— Какво говориш! И кой? Пак ли третата сила?
— Никой нищо не разбира. По-добре се постарайте да изясните, и то по-бързо, какви са тия архиви на Грозненския нефтен институт? Представляват ли в наше време някаква ценност? И ако да, каква? Слава, това ми трябва страшно спешно… Между другото, как е там Козлачевски?
— Сега е в Тюмен. А защо питаш?
— Прекалено явен е интересът му към това, което става тук. Може да има връзка със стрелбата по Мансуров.
— Разбрах — рече Грязнов и погледна изразително Володя.
— Слава, бъди по-внимателен с Козлачевски, по-точно с тези, които го заобикалят. А за архивите бих искал да разбера още днес. Обърни се към Костя. Той по-бързо ще намери следите. Не мога да стигна до него.
— Тъкмо се канех да го търся — отговори Грязнов. — Какво друго?
— По повод убийството на Новруз… Какво ново? Имаше нещо подобно. Някакви тюменски генерални директори. Поне няма ли някаква следа?
— Ами изровихме нещичко. Володя те поздравява. Той се отличи тук. Но всички подробности, като се срещнем. Засега не разбирам какво отношение има това към вашия Новруз… Как е времето там?
— Върви по дяволите с твоето време — рече насмешливо Турецки. — Разбра ли какво ти казах? Хайде, звъни на Меркулов. Ще чакам ти да се обадиш.
И затвори.
Вячеслав Иванович набра номера на Меркулов:
— Константин Дмитриевич? Пламенен привет…
— Днес тонът ти е нещо игрив — забеляза Меркулов. — Случило ли се е нещо?
— И Турецки ви поздравява от слънчево Баку, макар че можеше и сам да ви се обади по интересуващия го въпрос. Но кой знае защо е решил да натовари мен. Дали не се страхува от вас?
— По-кратко — охлади го Меркулов. — При мен има хора. Казвай какво се е случило.
— И при мен има хора. — Грязнов намигна на Володя. — Вижте: Турецки спешно се интересува какво представляват архивите на нефтения институт в Грозни.
— Кога? — попита разтревожено Меркулов. — Кога попита за тях?
— Току-що — отвърна Грязнов. — А ти защо така се развълнува?
— При нас имаше цели две дела за изчезването им. Да не е намерил следите им?
— Не знам — въздъхна Грязнов. — И сега какво да му кажа, или сам ще му звъннеш?
— Ще му се обадя. А ти ми кажи какво ново при вас по тюменското дело? Проясни ли се нещо?
— Съвсем малко — отговори Грязнов. — Идентифицирахме този, който прерязвал гърлата. Това е телохранителят на известния ти…
— Ще ми разкажеш, когато се видим — прекъсна го Меркулов.
— Доживяхме! Вече подслушват Главна прокуратура!
— Какви ги дрънкаш? Никой не подслушва. Но това е много важно. Защо не ми каза по-рано?
— Вече не мога да разбера кое да съобщавам веднага, а кое после.
— Успокой се — рече примирително Меркулов. — Сигурно убиецът е съучастник?
— Най-вероятно. Да бяхте видели този Гоша Козлачевски… Веднага загря всичко. И ще похарчи килъра си, без да му мигне окото. Ако ние не го изпреварим, разбира се.
— Разбърза се — въздъхна Меркулов. — Сега няма нищо по-важно от архивите. Когато обединявахме двете следствени дела за изчезването им, разговарях с учените, които са ги създавали. По-рано не са им придавали особено значение, изглежда, не им е било до тях. А сега, казват, цена нямали.
— Точно така — въздъхна Грязнов. — Някакви си хартийки нямат цена. А хората — пфу! Да вървят на смърт заради тези хартийки. — Ще ми обясните ли какво представляват тези архиви?
— Издирвания, предположения, хипотези, на които дълго време не е било придавано значение — започна да обяснява Меркулов. — А сега хипотезите са намерили потвърждение… Ако навремето са се заели с тях сериозно, сега може би животът на нашата страна е щял да тръгне по други релси.
Когато разговорът свърши, Грязнов попита Володя:
— Не се ли отказа да ходиш в Тюмен? Козлачевски те е търпял, за да разнищиш делото с бившата му любовница. А сега, когато разкри телохранителя му, мислиш ли, че ще му трябваш?