Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » История » Лудостта на владетелите [bg]
Лудостта на владетелите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Лудостта на владетелите [bg]

Электронная книга - «Лудостта на владетелите [bg]». Краткое содержание книги:

Под проницателния поглед и умелото перо на утвърдения британски историк Вивиан Грийн на страниците на забележителното и единствено по рода си проучване се нижат столетие подир столетие, дефилират римски императори, испански, френски, английски и скандинавски крале, руски царе, диктатори от новата история на човечеството. От Калигула до Сталин и Саддам Хюсеин — десетки известни владетели от древността до съвремието изплуват със своята фатална лудост, с маниакалните си фантазии и гротескни прищевки, оставили траен, нерядко трагичен отпечатък върху съдбините на народи и държави. Като се опира на обилна фактология, авторът мотивира гледището за връзката между психическото здраве и политическото поведение на властниците, между действията на личността и хода на историята. Изкусното съчетание между сериозността на една недотам позната, ала изключително интересна и важна тема и находчивия хумор и остроумие на опитния изследовател превръща историческото съчинение в интригуващо четиво, богато на поуки и послания за днешния ден на този „луд“ свят.
1 ... 110 111 112 113 114 115 116 117 118 ... 197
Перейти на страницу:

И въпреки това през април следващата година става известно, че Карлос е убил седем вълка по време на лов. През октомври 1697 г. той и кралицата са на посещение в светилището на Сан Диего в Алкала (чиито тленни останки са използвани — както по-рано в случая с дон Карлос — за възстановяване на здравето на краля), за да предадат своите благодарствени дарове, определени и за бъдещо избягване на смъртната опасност.

Колебанията в здравословното състояние на краля без съмнение са обект на засилен интерес от страна на европейските кралски дворове и особено на тези, които имат лични залози върху наследяването на испанския престол. Докато кралят действително едва се люшка от изпълнението на една церемониална функция към участието си в друга, започват да се разпространяват слухове, че здравните му проблеми, и в частност неговата полова немощ, може би са предизвикани от свръхестествени сили, с други думи, че е „обзет от демони“.

Още през декември 1688 г. френският посланик Ребенек съобщава на Луи XIV, че един доминикански монах, приятел на кралския изповедник, е имал откровение, според което кралят и кралицата са омагьосани. „Между другото, сир, забелязах, че кралят на Испания отдавна си е втълпил, че е омагьосан.“ Богословите в страната наистина отдавна забелязват признаци на омагьосване, защото според доктрината на доминиканците например импотентността е сигурен белег на вселяване на демони в душата на човека. Карлос лично повдига този въпрос в разговор с великия инквизитор Валадарес през 1696 г., но Висшият съвет на Инквизицията тогава решава да не предприема по-нататъшни разследвания по този случай. През януари 1698 г. въпросът обаче пак е поставен, пред новия велик инквизитор — строгия аскет Хуан Томас де Рокаберти.

Висшата политика вече започва да оказва влияние върху случая. Мнозина от високопоставените люде в страната започват да изразяват несъгласие с огромното въздействие, което кралицата упражнява върху държавното управление, и с водената от нея проавстрийска политика. Тези от велможите, които предпочитат Франция пред Австрийската империя, намират способен изразител на своята позиция в лицето на кардинал Портокареро — енергичен и амбициозен, макар и не много добре образован, проповедник на каузата на справедливостта. Между другото личната библиотека на кардинала е наречена с насмешка „една от трите девственици в Мадрид“ — другите две са кралицата и мечът на известния страхливец, херцог Медина Сидония. Портокареро е настроен много критично към кралицата и силно желае да ограничи нейното политическо влияние в страната. Предполага се, че един от начините това да се осъществи, е да бъде сменен кралският изповедник, отец Педро Матиля — човек, на когото кралят има голямо доверие, но който всички смятат за протеже на кралицата и за част от „тази армия от паразити или по-скоро рояк от дяволи“, както дон Себастиан де Корес определя обкръжението на Мария Ана.

Така отец Матиля е принуден да се оттегли в усамотението на манастира си, където умира месец по-късно, и е сменен на поста си на кралски изповедник от Фройлан Диас — уважаван учен и бивш професор в Университета на Алкала. Неговото назначение има важни последствия както за краля, така и за цялата страна. Диас, който проявява голям интерес към подозренията, че кралят е омагьосан и че това обяснява неговата импотентност, се свързва със своя приятел Антонио де Аргуельес, известен с успешното изгонване на демони, вселили се в душите и тормозили няколко монахини от манастира на Кангас в Астуриас по времето, когато той е капелан в него. С помощта на великия инквизитор Томас де Рокаберти, но без разрешението на местния епископ Томас Релус, Диас се обръща за помощ към Аргуельес, като го моли да открие какви демонични сили са омагьосали краля, за което вече се носят слухове. Аргуельес откликва на молбата. Неговите съвети се съдържат в едно шифровано писмо, в което великият инквизитор е наречен amo144, а Диас — amigo145. На 14 март 1698 г. Станхоуп пише на графа на Портланд в Париж, като намеква, че се носят слухове за омагьосването на крал Карлос:

вернуться

144

„Господарят“. — Б.пр.

вернуться

145

„Приятелят“. — Б.пр.

1 ... 110 111 112 113 114 115 116 117 118 ... 197
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)