В черно като полунощ [bg]

Летиша се озърна.

— Роланд… той добре ли е?

— Запазен като мумия — весело потвърди Престън. — Влажната свинска тор доста помогна.

Летиша замълча за миг.

— А онова… нещо?

— Изчезна.

— Сигурен ли си, че Роланд е добре? — настоя Летиша.

Престън се ухили.

— Екстра си е, госпожице. Нищо важно не му е изгоряло, макар че май ще му е малко болезнено, като му сваляме кофража. Леко се е поспекъл, ако разбираш какво имам предвид.

Летиша кимна, а после бавно се обърна към Тифани.

— Какво беше онова, дето го каза, като скачахме?

Тифани пое дълбоко дъх.

— Венчах ви.

— Ти, тоест ти си венчала, тоест бракосъчетала си… нас!

— Да — кимна Тифани. — Тоест категорично. Прескачането на огъня е много древен венчален обред. При това не са необходими никакви свещеници, което е голяма икономия откъм хранителни ресурси.

Евентуалната съпруга премисли информацията.

— Сигурна ли си?

— Е, така ми каза госпожа Ог — призна Тифани — и все ми се щеше да го пробвам.

Това очевидно се видя приемливо на Летиша, защото тя каза:

— Госпожа Ог е много добре осведомена дама. Знае изумително много неща.

Опитвайки се да запази безизразна физиономия, Тифани отвърна:

— Изумително много изумителни неща.

— О, да… ъ-ъ — Летиша се прокашля доста колебливо и след ъ-то додаде „ъм“.

— Нещо не е наред ли? — запита Тифани.

— Онази дума, с която ме нарече, докато скачахме. Мисля, че е непристойна.

Тифани очакваше това.

— Е, очевидно е традиционна. — Колебливо почти колкото Летиша тя додаде: — И не мисля, че Роланд е мискинин. Те, думите, разбира се, променят значението си с времето.

— Не и тази според мен! — възрази Летиша.

— Е, зависи от обстоятелствата и контекста — сви рамене Тифани. — Честно казано, Летиша, в спешни случаи вещицата прибягва до всякакви средства, както може би ще разбереш сама след време. Освен това смисълът на някои думи наистина се променя. Знаеш ли например какво означава „пазва“? — Защо се впуснах в това пустословие, запита се Тифани. Сетих се: защото ме закотвя към земята, дава ми сигурност, че съм човешко същество сред други хора, и ми помага да изхвърля ужаса от душата си.

— Да — отвърна младата невеста. — Боя се, че не съм, ъ-ъ, много, ъ-ъ, надарена в тази област.

— Лошо, защото брачните служби преди стотина години са изисквали невестата да приеме жениха в меката си пазва.

— Ще се наложи да си пъхам възглавница под корсажа!

— Няма нужда — успокои я Тифани. — Имали са предвид, че трябва да е мила, разбираща и покорна.

— А, с тези мога да се справя — отдъхна си Летиша. — Поне с първите две, де — додаде с усмивка, след което се прокашля. — Какво точно… освен че се венчахме, разбира се… какво точно стана преди малко?