Тайната на фараоните [bg]

— Довели сте военните.

— Защо се криете тук? — попита Едо.

Те се спогледаха и унилите им погледи показаха, че са били принудени и заплашвани, за да вършат това, което вършеха тук.

— Когато хората от станцията чуха, че сградата на „Озирис“ е нападната, станаха много нервни — каза мъжът с рошавите вежди. — Все искаха нови заповеди и информация, но не получаваха отговор. Тогава помпите започнаха да връщат водата и те не можаха да отменят това. Чуха по радиото новините за нападението. Паникьосаха се и си тръгнаха. Искаха да унищожат лабораторията, но ние се заключихме. Знаем за какво използваха работата ни. Не искахме да унищожат антидота.

— Значи го правите тук? — попита Кърт.

Мъжът кимна.

— Как се получава?

— От жабите — каза мъжът.

— Нещо в кожата им.

— Да, откъде знаете?

— Брад Голнър се опита да ми каже. Шакир го застреля, преди да ми обясни. Но и той се чувстваше като вас. Искаше да оправи нещата. И ни каза каквото знаеше, преди да умре. Каза, че кожата на жабите се опакова в запечатани контейнери и се транспортира.

Мъжът кимна.

— Когато кожата, с която жабите се увиват, бъде изложена на дъжд, тя изпуска противодействащо вещество, което сигнализира на нервната система на жабите да се събуди. За жабите това е краят на хибернацията. За хората се наложи да модифицираме сигнала, но работи по същия начин — уверявам ви.

— Колко от антидота имате?

— Голямо количество.

— Достатъчно ли е за пет хиляди души?

— За Лампедуза ли? Да, знаем какво се е случило. Трябва да стигне за пет хиляди души.

— Да се надяваме, че ще стигне за пет хиляди и един — каза Кърт. Обърна се към Едо. — Можеш ли да откараш тях и антидота в Кайро?

— Това означава ли, че ние оставаме тук? — попита Джо.

Кърт кимна.

— Не мисля, че ще сме самотни задълго.

Едо го разбра и се обърна към лаборанта.

— Имате ли нужда от специално оборудване за антидота?

— Не. Той е стабилен на стайна температура.

— Тогава ще тръгнем възможно най-скоро — каза Едо.

Лаборантите започнаха да товарят пластмасови кутии върху количка на колелца. Кутиите бяха пълни с единични дози от антидота.

Едо се обърна към Кърт и Джо.

— Ще се погрижа вашата приятелка да получи първата доза.

— Благодаря ти — каза Кърт.