Тайната на фараоните [bg]

Стигна до вратата, отвори я и влетя в главната заседателна зала.

— Махайте се — крещеше на всички. — Разкарайте се от пътя ми!

Докато тичаше, вдигнал високо пистолета, тълпата се разтваряше пред него като Червено море, с изключение на един мъж с къса червена коса и брада като от картина на Ван Дайк. Този мъж пристъпи към него отстрани и го блъсна като хокеист.

Пиола се удари в стената, отскочи и се стовари на пода. Парите се разлетяха като конфети, но той не пускаше пистолета. Изправи се и го размаха, готов да стреля. Но така и нямаше тази възможност, защото мъжът, който го блъсна, изби оръжието от ръката му.

Пиола разпозна лицето на нападателя си: Джеймс Сандекър, американския вицепрезидент. След миг десният юмрук на Сандекър се заби в челюстта му и го повали на пода.

Ударът зашемети Пиола достатъчно дълго, за да могат полицаите дойдат и да го обуздаят. Той беше отведен с белезници, без да спира да протестира. Последното, което видя, преди да напусне залата, беше как Джеймс Сандекър разтрива кокалчетата на ръката си и се усмихва.

След като отведоха Пиола, Сандекър седна в края на заседателната маса. Всички в стаята още бяха стъписани, но на неговото лице имаше доволна усмивка.

Помощникът на вицепрезидента, Тери Карутърс, донесе кофичка с лед за ръката му.

— Ако няма шампанско в нея, не ми трябва.

Карутърс сложи кофичката на масата.

— Опасявам се, че няма, сър.

Сандекър сви рамене.

— Жалко. — Бръкна в джоба си, извади пура и я запали със старата си запалка „Зипо“.

Карутърс реагира предвидимо:

— Тук пушенето е забранено, сър.

Сандекър се облегна в креслото си.

— И аз така чук. — И издуха съвършено кръгче дим над масата. — И аз така чух.