Неочаквана любов
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Неочаквана любов». Краткое содержание книги:
Първо, той спи по цял ден... което би било досадно, ако не беше толкова грижовен през нощта.
Второ, атакува го въоръжен с меч нападател, но твърди, че може да се справи сам.
И трето, като че ли не остарява...
Славата принуждава прочутия моден дизайнер Жан-Люк Ешарп да се укрие и да прекара следващите двадесет и пет дълги години в самота. Но той не подозира, че в дълбоката провинция ще открие жената, която е чакал цели петстотин години...
Хедър Уестфийлд е красива, млада, щастлива и... невероятно самотна. Винаги е водила спокоен живот, до момента в който помага на много красив, тайнствен непознат. Хедър копнее да срещне човек, който ще запълни празнината в сърцето й. И един ден мечтите й се сбъдват и в живота й нахлува чаровният французин Жан-Люк. Той е очарователен, привлекателен... и прекрасен, мъжът на мечтите й. Колкото по-сериозна става връзката помежду им, толкова по-убедена е Хедър, че Жан-Люк крие ужасна тайна.
Неочакваната любов, която двамата изпитват един към друг, е изложена на риск, когато смъртоносен злодей е по петите им и само ако го победят, ще могат да заживеят щастливо завинаги.
Тя се премести към ръба на джакузито и обхвана с ръка тънката колона. Усещането за мрамора, притиснат към бузата й, беше много приятно.
— Има много неща, с които да се гордееш, Жан-Люк. Толкова си умен и талантлив. Извървял си дълъг път в живота си и си създал успешен бизнес.
Той отново облегна глава назад.
— Положих огромни усилия, за да стана господар на съдбата си и да не бъда безпомощен пред прищевките на други хора — въздъхна той. — Но Луи се завръща всеки път и аз съм неспособен да го спра. Безполезен.
Сърцето й се сви.
— Не си позволявай да казваш това. Ти рискува живота си, за да ме спасиш.
Хедър се изкачи по стълбите и седна на ръба на джакузито.
— В момента се чувствам безполезен. Ако Луи се появи тази вечер, няма да мога да се бия — усмихна се той леко. — Не се тревожи, все пак ще успея да те защитя.
— Вярвам ти. — Тя знаеше, че ако се наложи, би умрял за нея.
Докосна черните меки къдрици на главата му.
— Имам план за спешни случаи. Ще телепортирам теб и Бетани в Роматех Индъстрис. Там има стая, направена от сребро. Никой вампир не може да се телепортира в или извън нея. Там ще си в безопасност.
— Разбирам. — Погали косата му и той затвори очи. — Среброто наранява вампирите, така ли?
— Ммм.
Болката, изписана върху лицето му, постепенно започна да намалява.
Тя продължи да гали косата му. Сега разбираше защо сребърните колани имаха такъв ефект върху Луи.
— Грегори ми каза, че ще си напълно излекуван, когато се събудиш утре. Дори без белег, който да увековечи смелостта ти.
Той се усмихна.
— Беше по-скоро отчаяние. Не мога да понеса да те загубя.
— Мисля, че беше много смел. Исках да ти благодаря.
Жан-Люк отвори очите си и я погледна тъжно.
— Всеки спаси живота на другия. Сега сме квит. Когато убия Луи, ще си свободна да си вървиш.
Тя си пое дълбоко дъх.
— Никъде няма да ходя.
Той се втренчи в нея с празен поглед.
— Приемаш предложението ми за работа?
Хедър се изправи и застана на първото стъпало, което водеше към джакузито. Сърцето й започна да бие силно.
— Приемам теб.
Жан-Люк повдигна вежди в недоумение и седна.
Тя свали презрамките на нощницата си от раменете и я дръпна надолу, за да разкрие гърдите си. Очите му потъмняха.
Наложи се леко да раздвижи ханша си, за да може нощницата да се плъзне по бедрата й. Очите му заблестяха в червено, когато дрехата падна в краката й.
Сърцето й щеше да изскочи. Усещаше го как бие в ушите й. Страхът и несигурността, които чувстваше през последните седмици, се бяха изпарили, оставяйки я въодушевена. Беше взела решение и следваше сърцето си, обявявайки победа над страха.
— Помниш ли какво ми каза? Беше прав.
Очите му вече светеха в червено.
— Какво ти казах?
— Че те обичам. — Тя се заизкачва по стъпалата, обзета от могъщото чувство за сила. — И е така!
Хедър влезе в горещата вода.
— Обичаш ме?
Той се отдръпна, за да й направи място.
— Да, обичам те. Мислех за теб през последната седмица и се опитвах да събера смелост да послушам сърцето си.
— И победи ли този страх?
— Да. Помогна ми един библейски пасаж. Онзи, който гласи, че за всичко си има причина. Осъзнах, че ти си тук с благородна мисия. Да защитиш невинните от лошите вампири. — Тя докосна лицето му. — Как мога да не те обичам?
Жан-Люк я погледна криво.
— Опитваш се да ме изкараш благороден?
— Такъв си, така че го приеми, глупако.
Той се засмя.
— И аз те обичам. — Погледна към превързаната си ръка, — но може би ще имам малко проблеми да ти го докажа.
— Не трябва да правиш нищо. — Тя се намести от лявата му страна и потърка бедрото си в крака му. — Аз съм тук, за да те прелъстя.
— Наистина ли?
— Аха. — Хедър започна да го целува по рамото и нагоре по врата му. — Надявам се, че нямаш нищо против. Знам колко мразиш да се чувстваш безсилен.
Той се усмихна.
— Странно, но точно сега нямам проблем.
— Добре. — Тя спусна ръката си надолу по гърдите му, погали корема му и докосна върха на възбудената му мъжественост. — Оу. Виждам, че не си напълно извън строя.
— Не, не съм — прошепна той, когато ръката й го обгърна и стисна.