Неочаквана любов
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Неочаквана любов». Краткое содержание книги:
Първо, той спи по цял ден... което би било досадно, ако не беше толкова грижовен през нощта.
Второ, атакува го въоръжен с меч нападател, но твърди, че може да се справи сам.
И трето, като че ли не остарява...
Славата принуждава прочутия моден дизайнер Жан-Люк Ешарп да се укрие и да прекара следващите двадесет и пет дълги години в самота. Но той не подозира, че в дълбоката провинция ще открие жената, която е чакал цели петстотин години...
Хедър Уестфийлд е красива, млада, щастлива и... невероятно самотна. Винаги е водила спокоен живот, до момента в който помага на много красив, тайнствен непознат. Хедър копнее да срещне човек, който ще запълни празнината в сърцето й. И един ден мечтите й се сбъдват и в живота й нахлува чаровният французин Жан-Люк. Той е очарователен, привлекателен... и прекрасен, мъжът на мечтите й. Колкото по-сериозна става връзката помежду им, толкова по-убедена е Хедър, че Жан-Люк крие ужасна тайна.
Неочакваната любов, която двамата изпитват един към друг, е изложена на риск, когато смъртоносен злодей е по петите им и само ако го победят, ще могат да заживеят щастливо завинаги.
— Давайте, г-це Грей! — не спираха да подскачат те. — Хайде, г-це Грей!
Алберто отново пусна музиката.
Учителката се усмихна и явно осъзна, че е сред приятели. Тя тръгна по подиума, а усмивката й растеше.
— Г-ца Грей е облечена във вечерна рокля от копринен шифон в кралскосин цвят — четеше Грегори от бележките си. — Забележете професионално падащата пола и възможностите, предоставени от подходящия шал.
Втората учителка тръгна по подиума.
— Давайте, г-жо Лоусън — извикаха отново мажоретките. — Хайде, г-жо Лоусън.
— Г-жа Лоусън е облечена в черна коктейлна рокля с болеро — съобщи Грегори. — Червената декоративна плитка на подгъва на болерото и полата придава на дизайн едновременно дързост и елегантност.
Хедър стисна ръката на Жан-Люк.
— Справяш се чудесно — прошепна той.
— Ако някой иска да ме нападне, нека просто го направи — прошепна тя в отговор. — Напрежението е убийствено.
Третата учителка стъпи на подиума.
Треньорът скочи и извика.
— Браво, Лиз.
— Хайде, г-це Шуман — мажоретките размахаха помпоните.
Лиз тръгна по подиума, клатушкайки се леко върху кафеникавите си обувки с висок тънък ток.
— Г-ца Шуман е облечена в рокля с цвят на канела и сако — каза Грегори. — Елегантното сако се отличава с плисирана яка, три четвърти ръкави и изкуствено бижу вместо копче.
Тя позира в края на подиума, когато треньорът извади фотоапарат.
Жан-Люк се наведе, тъй като не искаше да бъде заснет. Zut. Явно Роби е бил прекалено зает да проверява чантичките на дамите. Беше изпуснал този фотоапарат.
Светкавицата проблесна, очевидно заслепявайки г-ца Шуман, която залитна назад, изпищя, докато се олюляваше на ръба на подиума и падна.
— Хванах те, Лиз — треньорът се затича към нея и й помогна да се изправи. — Тя е добре.
Гюнтер вдигна ръце, сякаш току-що бе отбелязал тъчдаун.
Публиката заръкопляска. Хедър тръгна към приятелката си, но Жан-Люк я спря.
— Трябва да стоиш с мен. — Той размени поглед с Роби.
Изглеждаше, че трите смъртни манекенки са безобидни, но Луи можеше да контролира ума на някой от публиката. А и Симон имаше още едно излизане на подиума.
Публиката аплодира още веднъж Лиз, докато треньор Гюнтер я придружаваше обратно зад кулисите.
Грегори прочисти гърло.
— А сега следват още три модела на Алберто Албертини. Първо, световноизвестната манекенка от Шницълбърг, Саша Саладин.
Саша тръгна по подиума и публиката заръкопляска.
— Саша е облечена в тоалет от три части от бежова коприна — продължи Грегори. — Тесните панталони и потник са в зашеметяващ контраст с широкото и падащо свободно дълго палто.
Жан-Люк забеляза, че Саша държи ръцете в джобовете си. Това беше, нормално за модел, но…
Манекенката извади пистолет, насочи го към Хедър и дръпна спусъка.
Жан-Люк скочи пред Хедър и усети остра болка в дясната си ръка. Откатът на пистолета събори слабата Саша от подиума. Финиъс скочи върху нея. Полицаите и шерифът се затичаха към тях.
— Добре ли си?
Жан-Люк погледна Хедър. Тя трепереше, очите й се бяха ококорили. Той я дръпна към себе си.
Погледна към модния подиум. Роби беше изчезнал. Иън също. Без съмнение се бяха телепортирали отвън, за да търсят Луи в случай че негодникът беше все още наоколо.
Тълпата се буташе към вратата, крещейки.
Шерифът скочи на подиума.
— Успокойте се. Опасността отмина.
Треньорът наду свирката си и хората утихнаха.
— Хайде, да вървим — той ги поведе към вратата. — Стройте се в две редици. Бързо! Бързо!
Били скочи долу, където Финиъс притискаше Саша към пода. Помогна й да се изправи и тя се огледа замаяна.
— Какво стана? — жената погледна към шерифа. — О, здрасти, Били. Помня те от гимназията. С намръщен поглед той дръпна ръцете й отзад на гърба и й постави белезници.
— Саша Саладин, арестувана сте за опит за убийство. Имате правото да замълчите.
— Какво? — Саша пребледня. — Не бих наранила никого.
Били извади кърпичка и с нея вдигна пистолета.
— Току-що се опита да застреляш Хедър с това.
Саша ахна.
— Аз не мога да стрелям. Никога не бих наранила Хедър.
— Да бе. — Били я поведе към входната врата. — Сигурно си взривила и колата й.
Саша ахна.
— Не съм. Не знам за какво говориш, Били, моля те… — Тя го погледна умоляващо. — Не ме ли помниш?