Мемоарите на една гейша
- Автор: Голдън Артър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Барова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мемоарите на една гейша». Краткое содержание книги:
Продадена на девет години, красивата сивоока дъщеря на беден рибар става една от най-търсените гейши в квартала на удоволствията Гион. Тя получава изумително висока цена при наддаването за нейната девственост и години наред забавлява богатите и известните в чайните на Киото, докато накрая съдбата я отвежда в Ню Йорк. Четирийсет години по-късно, когато всички мъже в нейния живот са си отишли, прочутата Саюри повдига завесата пред един тайнствен, изчезващ свят.
Прекарахме следващия час в помещението за прислугата, където ни угостиха с чудесна вечеря, включваща също и тай но усугири — нарязани тънко-тънко парчета костур, подредени ветрилообразно в керамична чиния с формата на листо и сервирани със сос пондзу. Може би щях да се забавлявам, ако Мамеха не беше толкова мрачна. Тя изяде само няколко парченца от рибата и се втренчи в сумрака вън. Нещо в изражението й ми подсказваше, че би й се искало да седне край езерото и може би хапейки устни, да наблюдава гневно как небето притъмнява.
Присъединихме се към барона и гостите му някъде по средата на вечерята им в „малката банкетна зала“, както я наричаше домакинът.
Всъщност тя можеше навярно да побере двайсетина души, но гостите бяха намалели — останали бяха само господин Арашино, Нобу и доктор Рак. Когато влязохме, те се хранеха в пълна тишина. Баронът беше толкова пиян, че очите му сякаш щяха да изхвръкнат.
Тъкмо Мамеха поведе разговор, доктор Рак избърса мустаците си и се извини, че иска да използва тоалетната. Поведох го по същия коридор. Вече бе настъпила вечерта и едва различавах предметите, защото светлините от тавана се отразяваха в стъклата, под които бяха антиките. Но доктор Рак спря пред мечовете и наклони главата си така, че да ги вижда.
— Изглежда, знаеш кое къде е тук, в дома на барона — каза ми.
— О, не, господине, доста съм объркана в това огромно място. Но знам къде е тоалетната, защото придружих господин Нобу дотам.
— Сигурен съм, че е хукнал направо натам. Човек като Нобу няма усет да оцени такива неща като изложените тук.
Не знаех какво да отговоря, но докторът ме погледна многозначително и продължи:
— Не си видяла много от света, но скоро ще се научиш да си по-внимателна с някой, който е достатъчно арогантен да приеме поканата на барона, а сетне да е груб с него в собствения му дом, както постъпи днес следобед Нобу.
Поклоних се вместо отговор и когато стана ясно, че докторът няма какво повече да каже, го поведох по коридора към тоалетната.
Когато се върнахме в малката банкетна зала, мъжете бяха повели разговор благодарение на умението на Мамеха, която сега пълнеше чашките със саке.
Тя често казваше, че ролята на една гейша е просто да разбърква супата. Ако сте обръщали някога внимание, знаете как соевата паста мисо се утаява като облак на дъното на купичката и как бързо се разсейва този облак, ако супата се разбърка с пръчиците за хранене. Това разбираше Мамеха под „разбъркване на супата“.
Скоро разговорът се насочи към темата за кимоната и ние слязохме в музея на барона в подземието. Край стените имаше огромни табли, които се отваряха и откриваха кимона, окачени на подвижни пръчки. Баронът седна на стол в средата на помещението, опря лакти на коленете си — погледът му бе все още мътен — и не обели една дума, докато Мамеха ни показваше колекцията. Всички бяхме единодушни, че най-импозантното кимоно е едно с изглед от Кобе — град, разположен на склона на хълм, спускащ се към океана. Рисунъкът започваше от раменете със синьо небе и облаци, при коленете беше хълмът, а под него се простираше синьо-зелено море с красиви златни вълни и малки кораби.
— Мамеха — обади се баронът, — мисля, че трябва да го облечеш на тържеството, което организирам другата седмица в Хаконе, за любуване на цъфналите вишни. Би било прекрасно, нали?
— Да, наистина бих искала — отвърна Мамеха. — Но както споменах преди време, боя се, че не ще мога да присъствам на тазгодишното тържество.
Забелязах, че баронът остана разочарован, защото веждите му се сключиха, сякаш се затвориха двете крила на прозорец.
— Какво искаш да кажеш? Кой те е ангажирал, че да не можеш да му откажеш?
— Бих желала от все сърце да присъствам, бароне. Но точно тази година ще е невъзможно, боя се. Имам лекарско назначение, което съвпада по време със събитието.
— Лекарско назначение ли? Какво, за бога, означава това? Тия доктори могат да си сменят часовете. Определи го за утре и ела на моето тържество както всяка друга година.
— Аз наистина се извинявам — каза Мамеха, — но със съгласието на барона уредих часа преди седмици и не ще мога да го отменя.
— Не си спомням да съм ти давал съгласието си! Така или иначе, не е като да трябва да направиш аборт или нещо подобно…
Последва дълго напрегнато мълчание. Мамеха само си оправи ръкавите, докато ние запазихме такава тишина, че единственият звук бе хриптенето на господин Арашино. Забелязах, че Нобу, който дотогава беше равнодушен, се обърна да види реакцията на барона.