Мемоарите на една гейша
- Автор: Голдън Артър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Барова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мемоарите на една гейша». Краткое содержание книги:
Продадена на девет години, красивата сивоока дъщеря на беден рибар става една от най-търсените гейши в квартала на удоволствията Гион. Тя получава изумително висока цена при наддаването за нейната девственост и години наред забавлява богатите и известните в чайните на Киото, докато накрая съдбата я отвежда в Ню Йорк. Четирийсет години по-късно, когато всички мъже в нейния живот са си отишли, прочутата Саюри повдига завесата пред един тайнствен, изчезващ свят.
— Ти си умно момиче, Саюри. Не е нужно да ти казвам какво ще е бъдещето ти, ако доктор Рак или Нобу престанат да се интересуват от теб. Не бива да караш никого от двамата да мисли, че обръщаш прекалено внимание на другия. Макар че, разбира се, малко ревност няма да навреди. Сигурна съм, че ще се справиш.
Аз не бях толкова сигурна, но трябваше да опитам.
Мина половин час и най-сетне баронът и десетимата му гости излязоха от къщата и тръгнаха към лодката, като често-често спираха, за да се наслаждават от различен ъгъл на хълмовете. След като се качиха, баронът откара с дълъг прът лодката в средата на езерото. Мамеха правеше чай, а аз поднасях на всеки гост.
После тръгнахме заедно с мъжете да се разхождаме из градината и скоро стигнахме до издадена над водата дървена платформа. Прислужници в еднакви кимона подреждаха възглавнички за сядане и носеха на подноси затоплено саке. Аз коленичих до доктор Рак и тъкмо се мъчех да измисля какво да кажа, за моя изненада той се обърна пръв към мен:
— Заздравя ли благополучно раната на бедрото ти?
Беше вече началото на март, а случилото се с бедрото ми бе през ноември. Освен това междувременно се бях срещала с доктора безброй пъти и нямах представа защо е чакал досега да ме попита за раната, и то в присъствието на толкова хора. За щастие, мисля, че никой не чу, затова отговорих тихичко:
— Толкова съм ви благодарна, докторе. С ваша помощ раната заздравя напълно.
— Надявам се да не е останал голям белег.
— О, не, само лека подутинка.
Може би трябваше да прекратя този разговор, като му налея още саке, но забелязах неволно, че удря палеца на едната си ръка с пръстите на другата. Докторът беше човек, който не би направил нито едно движение случайно. И щом вършеше това… С една дума, реших, че ще е глупаво да сменя темата, и додадох:
— Не е кой знае какъв белег. Понякога в банята, като го пипам… просто има ръбче. Голямо горе-долу толкова.
И аз потърках едно от кокалчетата на пръстите си и го вдигнах към него, да го пипне. Докторът вдигна ръка, но после се поколеба. Видях как очите му подскочиха нагоре към моите. Той мигом дръпна ръката си и вместо моето, опипа своето кокалче и каза:
— Порезна рана като тази би трябвало да зарасне гладко.
— Може би всъщност не е и толкова голям. Преди всичко кракът ми е… чувствителен, разбирате ли. Дори капка дъжд е достатъчна да ме накара да потръпна.
Не твърдя, че всичко това имаше някакъв смисъл. Една подутина не би изглеждала по-голяма само защото кракът ми е чувствителен, пък и кога ли за последен път капка дъжд бе капвала на оголения ми крак? Но сега, когато вече разбирах защо доктор Рак се интересува от мен, бях, предполагам, колкото отвратена, толкова и очарована, като се опитвах да си представя какво се върти в главата му. Но докторът се покашля и се наклони към мен.
— А… упражняваше ли се?
— Да се упражнявам?
— Беше се наранила, загубвайки равновесие, докато… разбираш, какво казвам. И не искаш това да се повтори. Затова очаквам, че си се упражнявала. Но как ли се упражнява човек в тези неща?
После той се отпусна назад и затвори очи. Разбрах, че очаква да чуе отговор, по-дълъг от дума-две.
— Ами, ще ме помислите за много глупава, но всяка нощ… — започнах, но трябваше да помисля малко. Тишината се проточи, но докторът не отвори очи. Приличаше ми на птиче, очакващо човката на майка си. — Всяка нощ в банята — продължих — преди сън се упражнявам да пазя равновесие в различни пози. Понякога голата ми кожа настръхва от студ, но отделям пет-десет минути за това.
Докторът се покашля, което взех за добър знак.
— Първо се опитвам да пазя равновесие на единия крак, после на другия. Лошото е, че…
Баронът разговаряше с гостите на отсрещната страна на платформата, но точно тогава свърши разказа си. Тъй че следващите мои думи бяха толкова отчетливи, сякаш ги произнесох от сцена.
— … когато съм чисто гола…
Плеснах ръка върху устата си, но преди да измисля нещо, баронът извика:
— Боже мой! За каквото и да си говорите там вие двамата, то със сигурност изглежда по-интересно от нашите приказки!
Мъжете се разсмяха. После докторът бе достатъчно мил да предложи обяснение.
— В края на миналата година Саюри сан дойде при мен с рана на крака. Беше я получила при падане. В резултат и това аз я посъветвах да работи за подобряване на равновесието си.